Заклинание

26.10.10


Ако имаше бегла представа за мащаба на моите чувства, щеше да поискаш да станеш камикадзе в своята невъзможност да обичаш толкова. Само аз мога да се разпростирам така. Толкова зверски те искам (а това се равнява на чувства), че бих могла да опаша с любовта си земята три пъти и половина. И небето бих включила. Ако имаше представа какво е да искам да се нахраня с твоето внимание, така както вълчицата е готова на всичко да нахрани малките си, тогава щеше да искаш да избягаш от мен седем пъти по-далече, отколкото си сега.
Но аз ти обещах, че и този ден ще дойде. Ще забравиш, че някога си имал минало, аз също ще опитам да забравя и тогава всичко ще си дойде на мястото и ще ме обичаш реципрочно. Ще пием от едно и също биле, ще тичаш право към мен и ще заравяш лице в косите ми, за да дишаш по-лесно, щом се задъхаш от тичане. Пожелавам ти да си готов на всичко. И ти ще си, ще ти дам очите си, за да видиш какво е. Това не е страшно, крайностите за обичащия са нещо твърде привично.