Събота

2.10.10


Прав си, Славчо, женствеността има нужда а) да ти е в хромозомите, б) да се определя като такава от своята противоположност. Греда, уви. Почнах отзад напред, първо с Канела, после с обувки, за които ще трябва да потърся и рокли и накрая завърших с мини разточителство в Пикадили. Храна само за мен. И фурми. И жужащо мерло.

Не знам защо си въобразих, че трябва да тествам стереотипа, в който попадам. Женското ми не градира, то или спи, или е будно.

Веднъж един човек ми каза, че всички мъже се обръщат след мен в заведение. По-откровена лъжа не съм чувала, казах, но ти благодаря. Не, отвърна, аз виждам...начина, по който се движиш. О, колко беше хубаво да ме лъжат, за да ми е ХУБАВО! Сега никой не ме лъже.

Сега се налага да се преструвам, че харесвам истините на друг мъж, истинският. Мъж, който не намира заобиколен начин да ти разбие сърцето. Ежедневно, ежеминутно. И аз никога не разпознавам сигналите, винаги се хващам на въдицата, винаги доброволно забивам куката в себе си. Разбираш ли, Славчо, женствеността не е константа, тя е толкова постоянна, колкото е мъжът.

Ще завърша съботата с личното си посегателство към Канела 6. "Това ще бъде дълъг и метастазен процес."