Добрата невеста

31.10.10

Слънцето стана бунюелски черно
след като откъсна най-нахално и
последните лъчи от него и застреля
топлото спокойствие, в което бях заспала.
Още чувам остатъците от мълчание
и бихармоничните минори, в които
няма барби и кен, няма никаква приказка
има само падането на доверия по земята.
С най-големия кухненски нож,
който мога да стискам изрязах весели
фигурки от гланцово блокче и ги закачих
на стената, за да виждам хепиенди навсякъде.
Аз не ти се сърдя, обичам те повече,
защото ти поръча тази музика
и аз като добра невеста правя всичко възможно
да танцувам в такт дори със стъкла по земята.