Добрата невеста

31.10.10

Слънцето стана бунюелски черно
след като откъсна най-нахално и
последните лъчи от него и застреля
топлото спокойствие, в което бях заспала.
Още чувам остатъците от мълчание
и бихармоничните минори, в които
няма барби и кен, няма никаква приказка
има само падането на доверия по земята.
С най-големия кухненски нож,
който мога да стискам изрязах весели
фигурки от гланцово блокче и ги закачих
на стената, за да виждам хепиенди навсякъде.
Аз не ти се сърдя, обичам те повече,
защото ти поръча тази музика
и аз като добра невеста правя всичко възможно
да танцувам в такт дори със стъкла по земята.

7 коментара:

Yoana каза...

И съм сигурна, че успяваш...

Славчо каза...

хехе невеста, като в някогашните времена :)

Baby каза...

Невестата е сама... и слуша музика за душата, която нейният змей е отнесъл в дън горите Тилилейски през 9 планини в 10...
Но и змейовата невеста скоро ще празнува на змейовата сватба. И орисниците ще й забъркат биле за "И заживели щастливо до края на дните си"! ;-)

:-* Тея, специално за теб го съчиних! ;-)

Тея Дия каза...

Хаха, звучи като да си ми чела старите змейови приказки. Хубаво е. Благодаря... :)))

Baby каза...

Това беше целта! ;-)

Славчо каза...

опаааа "да си ми чела старите змейови приказки. "
къде са къде са ?

След приказките за безстращни юнаци, тези за змейове, са ми любими :)

Baby каза...

Съчинявам си ги сама, Слав! ^^ ;-) :-Ррр