Търпение

13.10.10

Аз съм усмивка без котка, по Карол, и отказвам да пиша за своите вечни терзания поне до утре. Не, до другата сряда. Няма изобщо да мисля за каквото си мислех тази сутрин, защото то е едно вампирясало драматизилище.

Майка ми ме посъветва да си мисля за това изпитание все едно че съм един от миньорите, които трябваше месеци наред да чакат преди да ги изтеглят от неудобството на подземята. Всъщност по новините съобщиха, че измъкването може да е по-опасно от пребиваването в нищото.

Сама ще проследя жизнените си показатели, ще се пъхна в най-симпатичната капсула.

След два месеца по това време все още ще чакам да минат и следващите два месеца, а след тях и другите два. Уж за последно. Това не е оплакване, това е action plan-ът ми за оцеляване на планетата, където всички дни и часове се виждат синестетично, а не хронологично.