Търпение

13.10.10

Аз съм усмивка без котка, по Карол, и отказвам да пиша за своите вечни терзания поне до утре. Не, до другата сряда. Няма изобщо да мисля за каквото си мислех тази сутрин, защото то е едно вампирясало драматизилище.

Майка ми ме посъветва да си мисля за това изпитание все едно че съм един от миньорите, които трябваше месеци наред да чакат преди да ги изтеглят от неудобството на подземята. Всъщност по новините съобщиха, че измъкването може да е по-опасно от пребиваването в нищото.

Сама ще проследя жизнените си показатели, ще се пъхна в най-симпатичната капсула.

След два месеца по това време все още ще чакам да минат и следващите два месеца, а след тях и другите два. Уж за последно. Това не е оплакване, това е action plan-ът ми за оцеляване на планетата, където всички дни и часове се виждат синестетично, а не хронологично.

4 коментара:

Лилия каза...

А през тези 6 месеца как да си говорим?Защото аз ще гръмна.Не издържам без...не мога да не чуя това ,което ме крепи.Има неща ,които ме повалят,нищо че изглежда че се крепя.Едно е липсата на човека ми....

Ина каза...

Има ли вариант ти да отидеш там и да се сложи край на чакането?

Тея Дия каза...

По-скоро не, Ина. :) Още 6 месеца, какво е на фона на 7 години....

Славчо каза...

така е .какво са 6 месеца в днешният забързан свят.Една зима и едно лято, една коледа, една баба Марта..
Тея, на тази планета всеки миг е безценен ! :)



















ююю