8.10.10

Пробих дупка в тривиалното и от нея се процежда цялата вселенска обич. Стича се в правилното място, без да криволичи по тъмните улички с тъмните хора. Това е една обич с ясна цел. Тя е пълноводие, непризнаващо язовирни стени.

А всъщност ние сме просто азитой, две кафеви и две сини, джобен речник на синонимите на думата заедно.

Колко е лесно да не си съчиняваш драми. Трябва само един октомври, една есен и едни хора, които се вливат в един и същ часови пояс.

4 коментара:

Славчо каза...

топло, топло..

Тея Дия каза...

Славчооо! :))))) Топло е и още как! :)))

Славчо каза...

Знам го, незнам защо
:)

Кръстю каза...

Азитой - страхотно и звучи много хубаво :)