Тя ме гледа

23.9.10

Тя ме гледа, заклевам се! Кръгла и бледа, с цялото си нахалство влиза през прозореца ми. Съвършено кръглата Луна в Овен.

Днес забравих да броя колко точно пъти се разплаках след третия. Първо май беше заради божествената ария от Моцарт, която пуснаха като фон на спагетите на Джулия Робъртс в Яж, моли се и обичай. Мисля, че е от Вълшебната флейта, влиза директно в сърцето. По-късно писах за удоволствията... тези, които често пропускаме.

Филмът и усамотението ме накараха да си купя розе и да си сготвя. СГОТВИХ СИ. Аз готвих за себе си. Готвих по бельо и грим и слушах Maroon 5 и Рошийн, за да мога да уцеля точната пропорция драматизъм. Налях си виното в една от чашите подарък от Диди и Марина. Сама. Успокоих сестра си, опитах се поне, защото тя сега е много по-тъжна от мен, а аз мога само да се правя на по-мъдра. Което си е глупаво.

Едно синеоко бебе в количка ме погледна с биберон в устата. Това е по-пронизващо от Моцартова ария. Искам дете, толкова много искам да имам!

Самотата, баси тъпата дума, всъщност не е самота. Тя е състояние на обръщане към себе си. Тя има вкус на розе и спагети, тя звучи като Der Holle Rache. ЗАСЛУШАХ се в поемите на Карбовски и ПРОЧЕТОХ Ruby Blue.

Той каза, че иска да съм толкова щастлива, че да спра да пиша. Междувременно, яденето, както обичането почва от ума. Да не се заблуждаваме, че почва от устата.
">