Dans la pluie

19.9.10

В МОМЕНТА СТЕ В РЕЖИМ НА РЕЗЕРВНО ЗАХРАНВАНЕ.

О, обичам този режим. Дъждът е топъл, мирише на топло. И капките едва ли болят. Един великан реже с нож небето, пори звездната нощница. Bang!Явно разбра, че говоря за него.

Последните запаси от моето резервно захранване са се изтегнали в леглото. Опитах да запуша някакви шурнали кървави вади, но не ми се получи. Искам някакъв магически трик за отпускане. И за пускане, онова letting go... После опитах да дам урок на един мъж, че колкото и да го мразя, пак го обичам. Той не ми повярва. Аз си преглътнах вечерята и преминах към работа, която в неделя минава просто за писане.

Озадачих се. Сетих се, че никой мъж освен моя, не ме е виждал да плача. А съм се прибирала с доволно размазано черно по скулите, повече от веднъж, но максимум три пъти. Както и да е, не вярвам да са заслужавали да видят сълзите ми.

А той винаги ги попива с устни.