Високо в ниското

28.9.10

Много е важно като си натрапваш настроението на другите да го правиш елегантно. Това се отнася за мен. Трябва да го правя елегантно, старателно, както когато вървя с токчета по паветата-изкуствено създадена небрежност.

Явно не само аз имам проблем с мъжа, който искам да обича И писането ми. Натрупва се това... А може би е обратното- мъжете имат проблеми с нас, пишещите. Имат проблеми с публичното показване на страховете и грешките им. Всеки път чувам обещания, че повече няма да ме чете, още по-малко да ме анализира. Защото неизменно стигаме до невъобразими главоблъсканици, караници под формата на кой-ще-мълчи-по-дълго-време и взаимно неразбиране. Неразбирането сигурно е признак на твърде устойчиво лично мнение. Един астролог веднъж ми каза, че двойките, при които няма съвпад са по-добри, защото постоянният стремеж да постигнат синхрон ги кара да се усъвършенстват и като личности, и като партньори. Затова се утешавам, че в тази любов няма как да бъда темерут или кон с капаци; постоянно търся неговото неуловимо аз, както той-моето хлъзгаво настроение. Имаме нужда един от друг, за да изкарваме цялата палитра на характера си навън, а не да живеем в блажено спокойствие, че всичко е наред и си пасваме. Както съм казвала и преди, спокойствието е най-вредното нещо във връзката.

Но той иска да ме направи толкова щастлива, че вече да не се появявам по никакви електронни и хартиени страници. И какво ще правя аз без моите драми?! Аз дори не знам какво мисля, преди да го напиша. Затова съм и мълчалива на живо, защото само събирам образи и случки, гледам, слушам. А ако не пиша, ще стана ли бъбрива и проливно-комуникативна?

Вървя по павета с токчета. Гърбът е изправен, дупето се мърда ритмично, все едно има моторче, всички красиви женски костици работят, трудят се за моята изкуствено създадена небрежност. Не бих могла да се откажа от токовете. Обичам височината, от която наблюдавам всичко долу.
">

9 коментара:

Славчо каза...

Нещо ми убягва възката м/у писането и личния живот.Едно време когато гледах канарчета, всячески ме убеждаваха, че пилето в клетката не пее така както в природата би пяло.На мен ми харесваше и в двата случая.Човек когато има някакви неща в себе си, трябва да ги каже иначе можеда да го хване рак.И да се самоизяде.Каквото и да е..
Човек удобно е измислил една думичка -приоритет.В крайна сметка и аз обичам мусака с патладжани, но ако трябва я заменя с/у това да си дам кучето в хотел ще я оставя.В крайна сметка забравих да кажа, че и то обича мусака с патладжани така че нещата се нагласят.
А за стрховете и грешките..кой би харесвал да бъде изобличен като страхливец или грешащ?
Всичко м/у другото се свежда до един първичен инстикт, няма да казвам кой за да не навлизам в драми.Не е този от едноименния филм.

Тея Дия каза...

Няма връзка, обичам да го наричам stream of consciousness. :)И аз обичам мусака с патладжани. И драми. :)

Славчо каза...

дали пък този стрим оф кончъснез няма да се промени 2012г. .. да се надяваме или да се страхуваме е това е въпрос

Yoana каза...

да си направим fan page? :)

Тея Дия каза...

хахаха, 2012... седнала съм аз да се тръшкам по някакви глупости...:D:D

blackmind каза...

Хехе, доста хора обичат мусака и патладжани (аз също), 2012 някаква измислица според мен. Щастието не може да налага вето на социалните контакти и то във всякакъв вид. Ако си социална личноста (каквато си според мен) дори и да спреш с блогинга мисля че ще говориш повече на живо, но това пак не би ти дало такава свобода както тук.

Славчо каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Славчо каза...

амда доста хора обичат мусaка с патладжани, но и доста хора не знаят че я обичат.Eдна измислица подкрепена с факти или повторена много пъти става истинска :)

Mariya Stoynova каза...

Имаше един период, в който често ме питаха "Защо се разделихте?" и аз им казвах самата истина "Защото не се карахме!"