В очакване на:

27.9.10

В кръвта ми весело жужи някакво очакване за едни хубави октомврийски летежи в облаците и даже отвъд. Не точно по Антониони, още по-малко Вендерс, но ще бъде също толкова безмълвно вълнуващо.

Ще ходим да избираме кройка и цвят на бъдещата ми булчинска рокля. Ще ми вземат мерки и може би отново ще ми намекнат, че на булчинска рокля по-добре стои тъмна коса. Аз ще им намекна учтиво, че могат да го кажат на всички блондинки по света, а след това да излязат от огромния калъп, в който са влезли след своето рождение.
После ще отидем да ядем сочни стекове в Asado и ще завършим нощта с прекаляване. Обичам!... Но това на 11.

Междувременно, хора, в сряда най-великото нещо, което ще се случи не е Енрике зад сити центъра. Аз ще се срещна с моята прекрасна жена-водач (не Ерика Джонг), Михаела. Освен това Гери и Стоян представят своята книга и мисля, че ще бъде вълнуващо. Нали знаете- любов и другото й лице-чакане. Сряда е ден за сексуалния живот на душата ми.

Има едно нещо, което не ми дава мира. Ако ти загърбиш лошите мисли, те загърбват ли те? Ако забравиш нещо старо, то забравя ли те?

Ще се върна, само да дойде близнашката Луна и съм пак аз.