Виждам го така

21.9.10

Току- що разбрах какво пожелавам на своите бивши и от какво най-много се пазят. Някой да ги обича, така както те (НЕ)обичат. Сигурна съм, че няма да издържат. Може дори да имитират мозъчна смърт или деменция. Или лупус. Или бяс, хванат по полов път (благодаря ти, Карбовски, че си измислил точностите преди мен). Обичам Карбовски, често се връщам към стиховете му. Той не знае.

Ще издържи ли обичащият-до-кръв да го обичат също толкова стръвно? Ще издържи ли на гледката на чуждата обич, пльосната право в нозете му? Ще приеме ли чуждия дъх безспирно да кове пирончета по свободата му? Ще отвори ли обятия, когато другият се втурне слепешком към сърцето му със скоростта на 3 оргазма в колата? Ще изпита ли желание да си даде другата буза? Или ще поиска отново порция безразличие, от която да захрани любовта си.

И тъй като моята обич е по-скоро наводнение, когато залива, тя не прощава- тя натиска, натиска и задушава. Няма как да ме обичат без аз да съм спряла. Несподелена, обичта устоява. Проливното обичане нарушава механизма на скачените съдове. И на сърдечните.
">