Където се раждат русалките

19.9.10

Беше черно, не тъмно. Каза, че отиваме, където се раждат русалките. От катранената вечер ме заболяваха очите, но той нямаше нищо против. Видяхме две котки да се чифтосват на пътя- за пръв виждам как го правят котките. Не помръднаха, като ни видяха, само светнаха с очи към нас. Показаха ни пътя, накъде да вървим и какво да правим. Не виждах къде стъпвам, а на токчета и равновесие не можех да пазя. Имаше камъни и някаква къща с единствената светлинка от доста време насам. Замислих се колко безсилна се чувствам без да виждам. Чух тътен на вода и ме заля мощна вълна страх. Каза да спра и си помислих, че ако не бях с високи обувки сигурно щях да се втурна назад, по-бързо и от Юсеин Болт. Спрях. Студ. Погледни нагоре, каза. Небето беше паничка, пълна догоре с млечни звезди. Най-препълненото небе. Русалките се раждат там и после скачат директно във водата. Нейният тътен е тяхната песен. Привличат ни и безумно се страхуваме от тях, защото може да ни вземат за заложници.
И те ме взеха. Сега ден и нощ робувам на русалките, заседнала в лимбо на мит и реалност. Приготвям закуската им, оправям леглата и реша косите им. Люспестите им опашки са изплетени от моите приказки.
">