..и гардеробът ми е Хирошима

27.9.10


Имам особен късмет с такситата. Качих се при същата особа, която бях видяла на 5 август в 14:45 на един открит пазар. Жена, наподобяваща карикатура на Ксавиера Холандер-перушинеста перхидролена грива, изрисувани грешки, броящи се за вежди. Каза, че пешеходците били тъпанари, задето пресичат Цариградско, а не преминават през подлеза. Мислено се съгласих, но понеже като цяло всички сме тъпанари, които дават съвети, които не спазват, реших да си замълча.

5 лева по-късно усетих, че съм пешеходец по Цариградско. Въобразявам си, че пестя време като препускам, планирам, измислям тактики за екстремно оцеляване. А той ме нарича Пенелопка, дама със завидно търпение. Колко парадоксално. Търпението (и другите характеристики на Пенелопа) никога не са ми били силни страни. Никога не съм минавала по никакви метафорични подлези, само пресичам като фанатичка на червено. Аз съм по-скоро Икар.... "Оh my fur and whiskers!"

Имаше един човек, който ми беше казал, че чака деня, в който ще изричам спокойно пълното си име, със всичките му режещи р-та и отворено-затворени гласни. Виждаш ли, дори името си препускам, нетърпелива да стигна до бленуваното неизвестно.