Фрагмент

11.9.10


Била съм портрет на реалното и сюрреалното.
Това беше доста отдавна, но беше
елегантно написано с тихи стъпки
и синхронни стенания.
Косата ми отдавна не е с цвят на
тлеещ огън.
Само очите ми са същите.

1 коментар:

Анонимен каза...

Andrea....