I`ll give you a ring

9.8.10


Верни последователи, за два дни станахте с двама по-малко. Sorting the wheat from the chaff, aren`t we. Добре направила Мила като блокирала коментарите в блога си. На мен все още не сте ми станали толкова антипатични, but we`re getting there.

С колко време разполагам, за да не му оставям време да си губи времето и в същото време да отделя време за мен?

Пръстенчетата не правят малките принцеси щастливи. Не и когато са залог за чакане. И не, хора, не е зеленичък, смарагдов е, като Ирландия. Та... малките принцеси все още си пият кафето сами, все още прекаляват с фейсбука и все още са единствено число. С пръстенче със смарагд и диаманти. Пръстът ми се намести сам около кръгчето, свикнаха си. Но нито ме гушка нощем, нито ми разтрива стъпалата с крем, нито е метър и осемдесет и три топла плът. Пръстенчетата не правят малките принцеси щастливи.

3 коментара:

Momchil Lyutskanov каза...

Много хубави мисли. Пръстенчетата не правят никой щастлив- те са просто предмет, символ.. изпълнен с определената енергия. Странно е да видиш някой, който излиза от рамките на материалното в нашата материална държава.., но е и хубаво! Браво и евала!

Тея Дия каза...

Ха, обикновено влизам в рамки, не излизам от тях. Но е хубаво някой да мисли обратното.:) Many thanks.

Momchil Lyutskanov каза...

хаха, рамките не са нищо повече от очертания, в които сами се опитваме да се вкараме..