26.8.10

">
Мила ми Доротея*,

Прости ме, аз не ти казах за колко дълго отивам. Печеленето на пари ме кара да направя това. Аз знаях, че ти ще плачеш, ама твоите сълзи съм ги виждал и друг път.

Доротея, ти ще бъдеш моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на боговете-закрилници на самотните жени да не оставаш недоволна и умислена. Ако всичко е както трябва и ти изтърпи търпилото, ние с теб ще бъдем най-честити на тоя свят. Ако понякога ти иде да ми извиеш врата, то знай, че после Работата си съм обичал най-много тебе, затова включвай скайпа и помни дистанционно любящия те.

*Правописът и словоредът са максимално съхранени от Ботевото писмо.