Възразявам.

26.8.10


Странен ден, 26 август. Дупка, зейнала като нощно небе. Все едно ми го няма миналото, все едно го няма и бъдещето. Какво стана с вас, които ме направихте такава и ме оставихте да се оправям сама с положението? Майната ви.

Не можеш да обичаш човек, когото разбираш рядко и то случайно. (J.W.) НАЛИ?!

Аз съм много, много сърдита, че не мога да си нося хубавите рокли, защото няма кой да ми ги гледа. Нося си само дрехата на безразличие и вплитам негодуванието си в плитка. Пак съм си хубава, к'во....

Странен ден, 26 август. СЛънцето не се смее, то се ПРИСМИВА. Цигарите вървят и още как. Да ви е сладко.