16.8.10


Поставям рекорди в дисциплината "многократно влюбване в един и същ мъж от разстояние". На 2500км най ме бива. Там ми е силата. Колкото по-далече, толкова по-здраво хващам. Защото любовта се практикува най-качествено, когато й сложиш препятствия по пътя и когато трудностите са повече от гушканията.

Моят бъдещ съпруг е бегач на дълги разстояния, никога стопаджия, нито за миг не се спира. Успява да ме накара да мисля за него като за друга галактика, съвършено различна, с нейно собствено слънце. Тя е меднозлатиста, с преобладаващи облаци, бърбън и сиво боро. Та тази негова галактика се върти около мен, но винаги спазва дистанция, защото доближи ли се, се нажежава и припламва. Има опасност от изгаряне. Когато пък мисля за него, по-скоро виждам гласа му. Той е глас, направен специално за виждане- толкова гъст, че се стича по слушалката на семплата нокиа. Сигурно божеството в неговата галактика е решило, че щом така и така няма да се срещаме често, по-добре да материализира гласа му и да го дари с опушен и дъхав тембър, да го забърка с всичките си гурме съставки, дето ги има под ръка.

За обичането на галактика мога и не мога да говоря. Все едно да знаеш, че не си само материя, а да не можеш да посочиш къде е душата ти. То е да си най-доброто и най-лошото от себе си. Ужасно трудно е. Но любовта е глагол*, а сърцето е мускул.

*виж Михаела Петрова

3 коментара:

Анонимен каза...

Скука, спирам да чета за съжаление, но тук не е имално нищо свежо от дълго време. Може би понякога е добре да човек да си почине от блогърството за известно време.

Momchil Lyutskanov каза...

Хммм, за едни скука за други сполука, хаха, ако търсиш забавление - прочети комедиен роман Анонимен! Няма нищо по-красиво от влюбването, особенно когато преоткриваш един и същи човек отново и отново. Само не съм съгласен, че любовта е глагол, а сърцето мускул. Прекаленото спрягане на глагола води до разкъсване на мускула ако това беше вярно...

Тея Дия каза...

Хех, спокойно, съгласна съм, че писането ми се е променило, но при наличието на преобладаващо щастие, не мога да съм толкова "интересна" като преди. В крайна сметка, every man in his humour, както е казал Бен Джонсън. :)