Недостатъчност

7.8.10


Има едни такива очи, дето никога не съм си представяла, че ще заобичам. Резки, остри, неясни. И сега ги обичам, тези бледи остриета, защото нито за миг не ме изпуска от поглед. Целува стъпалата ми и и ме гледа без да мигне, все едно не съм аз, не съм аз. Последната сутрин, в която се събудих до него преди отново да замине, се събудих, защото ме гледаше. Отворих очи и видях неговите, съсредоточени и сериозни.
Защо ме гледаш?
Защото обичам.

Искам да имам дете, защото искам да имам Негово копие. Любовта ми се простира от нежността да обсесията, като от време на време се лута между яда и негодуванието. Искам да се капсулирам с него във времето, там, където нито дъждът е студен, нито слънцето пари. Ще бъде чудесно да мога да го погълна и в същото време да съм лека като перце. Залепена за него, ще бъда негово продължение.

Времето познава нашите стъпки по-добре от нас самите. Знае кога очите Му ще блеснат на малко личице, нашето, и ще мога най-после да разпределя любовта си по-симетрично. Аз, той и неговото копие.