They talk sh*t about me

17.7.10



Това, за което се моля е идната седмица да бъде толкова хубава, колкото лоша беше тази. Хора, които ме познават и такива, които не ме познават си пробваха да ме насочат да пиша не както аз искам. Или нещо в граматиката ми куцаше, или не бях достатъчно out of the box. А всъщност аз искам да пиша за това, което ми идва отвътре, без да се съобразявам с чужди стандарти за нестандартност.

Скоро някаква умопомрачена беше поругала един от текстовете на Milla MicOff, a смея да твърдя, че Мила е великолепен блогър. И не говори само лингвистът в мен, говори човекът, който разпознава интересното, макар и да не го постига често. Мила може да направи от най-тъпата тема нещо суперзабавно, умно и шантаво. Тя е natural entertainer. Но преди всичко пише като змей. Защо хората критикуват нещо, което а) оценяват на повърхностно ниво или б) взимат толкова навътре, че чак им иде като гастроентероскопия, баси! Аз като чета нещо критически и се случи да не го одобря или не изказвам изобщо недоволството си, или го правя максимално любезно. Защото знам какво е да си от другата страна и да ти се струва, че си изливат лайняните комплекси на главата ти. Смрад! Не може да бъдеш това, което хората искат да бъдеш, защото тогава всичко отива в септичната яма. Сигурно не е случайно, че думата за отпадък и за пропиляване на английски е една и съща...

Та.... няколко дни бях в ужасната дилема дали да продължа да пиша за пари с риск да ме наричат скучна, бездарна и бозава блондинка ИЛИ да си пиша в блогчето и само от време на време да получавам по някоя плесница. Освен това мислех, че не мога да продължа да пиша за пари, защото ще се налага да пиша за неща, които са далеч от мен, което ще значи да се затворя в още по-корав стереотип, което пък ще значи, че едни от най-близките ми хора ще ме презират, а аз няма да изпитвам никакво удоволствие от писането. То е като да си обрязана мюсюлманка (който не знае за какво става въпрос, има гугъл).

Аз не съм журналист, писането не ми е професия. За мен то е като правене на бавен и продължителен секс. Опитваш това, онова, поизпотяваш се, заболява те всичко, но накрая е искам-една-цигара.

Обикновеността ме ужасява. Сега ми предстои двуседмична почивка от всичко, което върша за пари и сигурно няма да ме виждате тук. Надявам се да получа някакво знание свише кое, по дяволите, е добре да правя. Нали знаете, че като почнеш да четеш/ чуваш разни неща за себе си, скоро почваш и да им вярваш... Само предупреждавам, че ако пиша, то ще е за каквото АЗ реша и както го реша. Колкото повече се вслушвам в (понякога безумните) ви съвети, толкова повече се отдалечавам от това, което ми се прави. Може след 5 години да продавам дюнери и да съм забравила за блога си отдавна, но дотогава искам да се наслаждавам на писането.

Заминавам рано в понеделник и чувството, че отново ще спя МНОГО и НЕПРОБУДНО е омайно. Ако любовта ми досега ме е карала да пиша заради своята неосъщественост, сега ще ме накара да спра да пиша заради своята плътна и гъста заедност.

Прекрасно лято, blog-eaters!