Body language

12.7.10


Гардеробът ми е толкова тесен и толкова скърцащ, че ненавиждам да го отварям, а щом го отворя неизменно пада по някой колан, закачлка или чифт чорапи, навити на топка. Казах на Слави, че нямам нужда от повече дрехи за този сезон,ама й го казах повече, за да убедя себе си, че дрехите ми са напълно достатъчни (лъжа) и че не мога да ги износя (да бе, да). Естествено, че обичам дрехи, макар и не на всяка цена. НО ПОВЕЧЕ ОБИЧАМ ОБУВКИ! ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ!

За щастие мога да нося дрехите и от тийнейджърските си години (при необходимост), въпросът е, че има нещо опияняващо в новата дреха. Например, това, че я нямаш да те измъчва, а това, че я притежаваш да те кара да се чувстваш като a million-dollar girl.

Не съм шопинг-маниак, мразя да обикалям по магазините и купувам по скоро по мъжки- харесвам, плащам. Винаги оценявам оригиналния стил на хората, но никога не стигам до него, тъй като съм по-скоро консервативно настроена.

Знаете ли защо имам такова отношение към дрехите, по-скоро нехайно... Защото обичам да съм гола. Не разбирам суетенето около парчета плат, защото никое от тях не може да е по-говорещо от тялото. За тази цел лятото е най-готино. Ще си разхождам глезените, раменете и косата като най-изискания аксесоар. Долу дрехите!