Дързост и коса

15.7.10


Мисълта, че ще отида на фризьор след 3 часа ме държи цял ден. Ако има занимание, което да обичам на равно със секса, то е да ходя на фризьор. Ще направят нещо на главата ми, нещо, което се предполага, че ще закове погледите върху лицето ми, пък дано да е за хубаво.

Changing from blonde to black, from blonde to black, from blonde to black...

Това не съм го измислила аз, Bat for Lashes e. Нищо, че сега съм руса, имала съм периоди на резки промени. Всяка жена знае, знае го и още как, че цветовете се сменят, когато преживяваш една от онези кризи. А режеш ли коса, о, това е просто повратен момент. Толкова сме лесни за разгадаване, толкова е ясно колко точно ни боли.

Завиждам на жените, които нямат потребност да променят нещо във външния си вид. Завиждам на неебателното им спокойствие и дебелокожие спрямо това, което ги човърка. Щото няма как да не ги човърка, нали? Представям си огорчената жена като капка мастило-цяла и съвършено кръгла в началото, а после, след досега й с твърда повърхност се пръска във всевъзможни форми, чертае фигури, които дори психолозите не могат да разгадаят напълно. Абсолютно неразгадаема. Но тя отива и плаща солидна сума, за да окастрят тревогата й, да я маскират, да стане нова. И с всяка нова промяна тя е по-нова. И все същата.

Няма да си измислям нова коса. Ще си заобичам настоящата. Твърдо решена съм.