Някакво лятно

5.7.10


Издърпала e целия чаршаф към себе си. Не че го ползва- просто стои увит около краката й с алено червен лак. Загорели крака- по цял ден ги припича на слънце, а от слънцето пък по носа й са избили лунички и краищата на косата й са по-скоро пшенични. В леглото ми има чорлава блондинка с червен лак, без грим и с бенка под лявото око.
Трудно е да си здрав, прав 30-годишен мъж и тази гледка да не предизвика сеизмична дейност в боксерките ти. А аз като един здрав, прав 30-годишен мъж нямам намерение да оставям пластовете „ненаместени”. Поставям ръката си на едната буза на дупето й и с наслада откривам, че мога да обхвана целия й задник с разперените си пръсти. Неочаквана прелест, появила се след съвсем непринуден плажен флирт.
Тя отваря едното си златисто око и ме отрязва с едно изръмжаване: „Първо кафе, после плаж и после джиджи-биджи”. Естествено, какъв мъж съм, ако не успея да получа сутришната си физ-зарядка. В началото е малко кисела, но после очите й се разтварят, почти толкова широко, колкото гладките й крака, а по прехапаните й устни разбирам, че иска да ме дразни, като не издава почти никакъв стон.
След кафето и кроасана с масло от крайпътно оемви, отпрашваме на плажа. Хитра е, не говори много, не е досадна, но пък има ясен смях, който се чува само при някоя саркастична забележка. Казва, че не обича вицове и спира опитите ми да я разсмея като усилва Every Me and Every You на Placebo, които вървят по радиото в колата.
Опъваме си хавлийките на плажа и идва онзи момент, в който Златокоска си сваля горнището и остава по монокини на булинки. Виждал съм я да го прави около 3-4 пъти за тази ваканция, но всеки път действа като юмрук в стомаха. Няколко мъже се обръщат и забавят поглед, точно колкото да се обърнат с подозрение и половинките им. Ама Златокоска е с мене и циците й- също. И една-шепа-задникът-й - също. Обръща ми достатъчно внимание, че да искам още, разбирайте- почти никакво. Плува си, чете си, налива се с вода и от време на време палим по цигара. Странна птица. Ако не я бях видял как буйства под чаршафите, бих казал, че е особнячка. Сам не осъзнах как съм казал това наглас.
-М?
-Какво? –Дааа, мой човек, късно е. Току що нарече Златокоска „особнячка”.
-Не съм особнячка. Правя всичко, което една плажна кифла е длъжна да прави- да се хидратира редовно и да се пече.
-Ама не ми говориш много. Какво съм ти направил?
-А, нищо. Сторило ти се е.
-Аха.
Гледам как гърдите й фиксират слънцето и си припомням за единственото й бяло местенце. Странна птица. Иска ми се да видя какви други цветове има по нея. Не вярвам да е чисто злато.