Look into my eyes.

11.6.10



Наближава времето, в което много жени ще погледнат слънцето от плажа с по 2 чифта очи. Ще има изцъклени от обожание и завист погледи, ще има и неодобрително цъкане с език и етикети от рода простачка, парцал, кифла. Забавно е, но пък живеем в страна, в която монокините не само са позволени, ами са и норма. Като изключим бабите с провиснали кожи, като цяло си е явление да зяпаш гърди по плажовете. Сериозно, и аз го правя (не само събличането, зяпането също).

Не виждам защо да не си махам горнището, след като тялото ми все още изглежда добре, а и ненавиждам разлики в тена. Чудех се дали го правя заради мъжката радост при вида на едни готини гърди, но при положение, че никой не ме е карал, истината е, че просто искам да съм златиста навсякъде-косата, кожата, т.н.

Другото е, че всяка жена малко или много се отъждествява с бюста си, така както мъжете със своите оръжия. Не че е много правилно, но е някак неизбежно. Винаги като гледам жени по монокини си ги представям какви са всъщност, тялото говори ТОЛКОВА много за същността. Загадка е само защо има жени с красиви бюстове, който си стоят с тригълниците, а други, които приличат на цистерни трябва да тормозят сънищата ни. Някои смятат липсата на горнище за нисък морал, леснодостъпност и други такива грозни неща, но обикновено тези, които го смятат имат сериозен комплекс.

А кое е най-готиното? Готиното е, че имаме свободата да правим каквото пожелаем. Телата ни са оръжия за себеизразяване и сами намираме правилния начин. Женските гърди са символ на толкова много неща, но докато съм на близо 25 и си нося всяка телесна извивка с кеф, гърдите ми са символ на младостта ми, на нищо друго. Някой беше казал dress to impress, аз казвам undress to express.