Contr`amour

18.6.10


Мисля, че отсъствието ти е прекрасно!

Обожавам отсъствието ти, благославям го, то е култ, то е секта, то е "ебаси прекрасното" (благодаря ти, Карбовски!). Обожавам факта, че се чудя кой нюанс на облачното са очите ти, че не зная в каква резолюция се разширяват и свиват, че се замислям преди да кажа точно какъв цвят са. Обожавам да нямам идея как басът в гласа ти музицира в онова блажено пространство, в което живееш. Обожавам да не зная как всичките ти съвършени кости се движат и разсичат въздуха, и ваят скулптури.

Готино е да те няма. Нямам нито една забележка към теб. Помага за писането.

Но искам да спра да пиша.

2 коментара:

Анонимен каза...

Много е поетично и приятно. Само за себе си. Ама се въртиш все на едно място и не само ще изчерпиш темата до безинтересност, ами и самата ти си стоиш все в същата емоционална дупка, в която си изпаднала.
Трябва да се насилиш да излезнеш. Ето ти идея - пиши за gourmet и/или фотография - там ще коментирам особено активно :-)
Или за секс.
Или за каквото друго се сетиш.

Ако не пишеш непрекъснато за нещо, не означава, че си го забравила или пък ти липсва по-малко...

Тея Дия каза...

А може би просто трябва да пиша каквото ми се пише.:) И за другите неща съм писала, сега не им е моментът явно.