За да ти напомня...

15.6.10


Когато обичаш, не знаеш всъщност колко неща съзнанието ти запечатва завинаги или горе-долу една любов време. Всички улици, където те е целунал, всички барове, в които е погалил бедрото ти, всичи думички, аромати, движения, филми, снимки, книги, дрехи...неизбежно е. 5GB пухени спомени, готови да бъдат разархивирани при подходящия стимул, нарича се разтърсване.

Когато обичаш, знаеш, че времето, мястото, векът и часът нямат значение, защото телепатично спирате да вярвате в мерни единици, единият довършва мисълта на другия, без да го вижда, само усещайки. Никакви сили не могат да ти внушат, че не бива- нито хора, нито техните злобни брътвежи, нито екстрата, запълнила твоето място. Вие сте заедно, дори мелодраматично разделени. (Защото ако не сте разделени, не си струва да се пише, да се обича дори.)

Когато обичаш, не осъзнаваш, че всички случки трябва да са запечатани, защото някой ден ще имаш нужда от разтърсване. Ще минеш с такси по онази същата зелена уличка, ще усетиш юмрука на цялото минало и ще е като when a tornado meets a volcano (както казва удивителната Боряна). Споменът ще дойде, за да ти НАПОМНИ, че нищо не е свършило.