7.6.10


Той не ми обръща внимание, аз полудявам, почвам да се държа като истерична мома със сериозен психичен проблем, казвам, че е от умора, а всъщност е от пикова несигурност с елементи на раздразнение. Ето как той не ми обръща внимание:
държи се внимателно, мило и сладко
пуска смешки, които аз директно отсвирвам или интерпретирам като намеци за нещо, което не ми е наред
прави ми комплименти само, когато си ги изпрося
(щом си ги изпрося почвам да се чувствам ужасно, задето съм такава овца)
не ми праща по 10 смс-а на ден, само по 2-3 (изключваме и обажданията)
казва, че ме иска само по веднъж и че не иска друга- многократно

Повтарям- той не ми обръща внимание. Аз държа да ми бъде обърнато, защото иначе губя интерес, а загубя ли интерес, почвам да си търся внимание от алтернативни източници. Искам 200%, настоявам, веднага.

11 коментара:

RMPG каза...

Less is more.

Анонимен каза...

You are your own enemy.
И си го знаеш, уверен съм...

Постави се на мястото на другия - много е уморително, вярвай ми - от (болезнен) опит знам. Непрекъснато да доказваш любовта си, вниманието си, потенциалните си мисли. Да си постоянно нащрек какви са истинските причини зад "от умора е"...
А кой се интересува за какво копнея аз всеки де?...

Хубаво е да искаш всичко, но помисли какво даваш. И ако даваш много (напр. страхотен секс), помисли какво (още) ИСКА другият...

Може и "да се чувстваш овца", но "такава съм си" е само оправдание, за да не правиш нищо. Ентропията убива всяка връзка, а (дори и титанични) усилията само на единия не са достатъчни да преодолеят силата й...

Жените не обичат да им се казват нещата директно от мъжа до тях (каквото и да разправят). Затова е по-добре да го чуеш от мъжа не до теб...

Тея Дия каза...

Почти всичко щеше да е наред, ако и двамата герои в действието бяха в една и съща държава. Като не са- доказването на любовта е по-наложително и съответно по-мъчително.

Анонимен каза...

Тц, прекаляването с шоколад води до намразването му. При късмет - не за цял живот.
Същото е и с доказателствата за любов.
Ако има опасност за 1 ден чувствата да се променят и на йота - ей-тъй от нищо - тогава и 1000 изказани потвърждения не помагат...

Ако си нямате вяра, няма смисъл да продължавате или да се дебнете.
В този случай неща като географски пречки и т.нат. са само оправдание да отлагаш болката от раздялата.
Ако пък си вярвате, 'що се мъчите да прецакате сами всичко?

По делата ще ги познаете, е казал поетът...

Тея Дия каза...

Има резон във всичко, което казваш, Анонимен. Благодаря за директността!
Може би наесен наистина ще премина към дела. Само дето тогава няма да има за какво да пиша. :)

Ина каза...

Анонимен, в анализа си допускаш 2 основни грешки:
1) Прилагаш "трезвен" анализ на една ситуация, която не е нормална, не е логична.Ние, жените, съзнаваме, че е така, не сме толкова зле.
2) Ако бях мъж бих се поласкал от цялото внимание, което ми оказват с изблици на емоции, страх, смс-и, FB статуси, песни и т.н. С други думи, вие, мъжете получавате повече внимание OT това ни поведение, а не обратното.

Анонимен каза...

Тъй като стана доста дългичко, слагам обобщението в началото, може да не четете остатъка:
Главната ми мисъл е: всички тия изрази на внимание са на място и е нормално да ги искате, но недейте да прекалявате, особено нека не се превръщат в ЗАДЪЛЖЕНИЕ за другата страна. Само ще постигнете обратен ефект.
Казвам го от съвсем личен опит - малко вътрешна информация от другата страна на барикадата.

А сега подробно:
Отговарям в обратен ред.

2) Всички тия "изблици на емоции, страх, смс-и, FB статуси, песни и т.н." са много хубави и романтични и всички ги правим. Даже и аз. Това, срещу което възразявам е: нека не се прекалява, особено недейте ДА ГО ИЗИСКВАТЕ. Когато се разминават вижданията ви за количеството ПОКАЗНО внимание - намерете средата: ТеяДия да се примири с (например) по-малко SMS-и, а Big Guy да се насили за малко повече, отколкото му идва от вътре.
Естествено е в началото всички тия изразни средства да са в по-голяма бройка, но е съвсем нормално с времето да намаляват - човек се уморява, а пък се и девалвират. И ако продължаваш да изискваш същото количество, както в първите дни, само ще предизвикаш инфлация.

В добавка, хората са различни - той може пък по друг начин да изразява любовта си и това, че има склонност за по-малко изразни средства, не означава, че чувствата са по-слаби. Нека илюстрирам с примери:
Мъж А - любовни думи, посветени стихове, цветя, 100+ СМС-а на ден и т.нат. Но ако му се удаде възможност (особено географско разделение) - може да кръшне. И ще те излъже така, че да не те заболи (визирам новия постинг).
Мъж Б - я пусне 2-3 СМС-а, я - не. Ядосваш се, че трябва да го насилваш, за да получиш любовни думи в нужните ти количества. Обаче и след 1 година далеч от теб даже и през ум няма да му мине да легне с друга. Има такива мъже, вервайте ми. Е, може да се загледа след нечии крака, но не и повече.
И кой от двамата обича повече, а? А колко още други неща могат да свидетелстват за чувствата му, даже и вие да не разберете за това...

1) Аз пък си милех, че твърде разпалено коментирам нещо, дето не ме засяга пряко, пък то трезвено изглежда :-)
Виж обощението най-горе, останалото е просто доизясняване на мисълта.
Но подходът "ми такива сме си жените - емоционални, и си имаме потребностите" е нахално егоистичен. Ми мъжете пък са си такива - отвътре им идва с по-малко думи да изразяват чувствата си, 'що пък не ги приемете каквито са си? Нали уж ги обичате,а?
Освен това този подход няма да доведе до нищо хубаво във връзката - нито за мъжа, нито за жената. You are your own enemy, написах в началото...

Истината е, че мъжът и жената трябва да се срещнат по средата, иначе единият няма да се чувства на място. Когато обичаш (истински), този стремеж към другия става съвсем естествено и лесно. Иначе си е просто егоистично-притежатеско-емоционален мързел.

Айде стига, че стана по-дълго от авторския постинг...

Анонимен каза...

Много шум за нищо!

По въпроса за „географските пречки“ - ако са временни, то те не бива да се приемат като пречки, а като каляване на връзката. Всички, които заминат далеч от любимия, имат гадното чувство, че приятелите са ги изоставили и не им пука. Празнота. Самота. Но винаги има надежда! Защо да разваляме всичко само заради едното чувство, че някой не ни обръщал внимание! Та ние сме на не-знам-си-колко-хиляди-километри и дори не сме сигурни дали е така. Всичко е усещане и предположение! И по-добре да говориш с човека, не да пишеш в блога ;)

Всичко зависи от годините, опита и от продължителността на връзката. И от желанието!

Ако връзката е нова, страстна, естествено е и от двете страни да има много усилия, хиляди любовно-поетични есемеси, поздрави, статуси и т.н. Любовта заразява!

Ако са минали 2, 3 или 5 години, нормално е нещата да са по-улегнали и хладнокръвни. Двамата продължават да показват интерес, уважение и обич един към друг, но не като в началото (колкото и да ни харесва, да страдаме и да искаме да се върне това време). И детството много ни харесва, но не можем да го върнем, нали?!

Разминаване се случва също, ако има разлика в годините, настроенията и опита. Единият се хвърля с всички сили, нерви и любов, а другият стои пасивно и флегматично, защото вече се е изморил и се е раздал поне 10 пъти. И не е виновен. Просто е някаква гадна и несъзнателна защитна реакция. Малко изненади и разнообразие могат да съживят отново искрите, изпробвано е ;)

Мисля, че жените имат нещо като вродена аномалия - постоянно искат още и още. Все нещо не им достига. И това им пречи да са щастливи. Мъжете са доволни и от по-малко, като че ли им е по-лесно. Различни сме. И нека не бъдем егоисти, които постоянно искат „да се постави някой на наше място“, а да се разбираме, изслушваме, да даваме повече от другия.
Струва ни се, че по-често се случва да се разминаваме, отколкото да си пасваме. Ами това е и интересното в една връзка. А и в отношенията между хората.

Представете си го като пъзел (шаблонно, но факт) - нали затова го редите, защото търсите с месеци, понякога с години, парченцата. Интересно ви е какво ще се получи. Пробвате, докато стане. Така е и във връзката - проба, грешка, успех, опит. Или идва момент на баланс и хармония, или всичко се разпада!
Ако имате желание да бъдете заедно, зареждате се с любов, търпение, доверие и нареждате „пъзела“ докрай! Успех!

Анонимен каза...

По-хубаво от този стих в Библията едва ли някой би могъл да го обобщи:

"Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада..."

Това е лекарството срещу всяка депресия ;-)

Тея Дия каза...

Хора, моля ви! Това е момента криза, която просто съм изляла в блога си. Една седмгодишна връзка е седемгодишна, защото е издържала на всичките ми капризи, кризи и т.н. Прекрасно е, дори в гадостта си.
Благодаря за вниманието, но наистина разбирам достатъчно от връзки, за да знам как да карам моята не да въври, а да лети! :)))

С фразата "ето как той не ми обръща внимание: исках да кажа, че все пак ми обръща достатъчно, но дистанцията омаловажава всичко. Това е. Simple.

Чудесни сте и ви благодаря, че четете!

Игуана каза...

Вярваме ти :)

Не че искам да се заяждам или ти го пожелавам, ама 7-годишната връзка не е гаранция за разбиране и опит. Има и 15-годишни неуспешни връзки... после хората допускат с новите си приятели/приятелки същите грешки...

Пожелавам само щастие, при това в една и съща географска точка ;)