3.6.10


От майка си съм взела близнашкия артистизъм-леко хаотичен, не съвсем осъзнат и не съвсем развит. Взела съм от нея и педантичния дух на Девите и странната им мания да държат дома и душата си подредени. Всяко дерейлиране е влудяващо. Майка ми е дала тези две неща и на мен, и на сестра ми; трите сме огледала една за друга, толкова плътно прилепнали, че телепатично си довършваме дори диханията.

Кожата й мирише на нещо, което никога няма да мога да определя- слакдо е, примамващо, като примитивен спомен от кърмаческата ми възраст, когато съм била залепена за гърдите й почти непрестанно. Като малка карах тежък пмс и се кълна, че когато ме гушваше, коремът ме отпускаше. Ухае на карамален бонбон. Обичах да й сресвам косата, а когато гледах нейни момичешки снимки исках да бъда красива като нея- с тънкото кръстче, разкошната черна коса и искрящо белите зъби.

Днес тя става на 50. Нямаме нищо общо физически, освен потрепването на ноздрите, когато се смеем. Когато ни срещат познати, казват, че си приличаме, а всъщност това, което ги кара да мислят така е аурата, която споделяме. Ние сме едно, розово-оранжеви, меки и вглъбени. Само чупката на веждите нарушава памуковото ни излъчване.

Тя никога не е била субективна майка. Понякога съм се чудила как е възможно това, но спокойната й непреклонност е смразявала всеки мой опит да питам защо. И сега, доста по-късно, разбирам, че това е било единственият начин да остана с ясна и реалистична представа за себе си и света. Сега се надявам и аз да съумея да бъда безпристрастен родител и да мога да не преча на децата си с любовта си. Майка ми е до мен точно колкото трябва, както трябва и когато трябва. Това е абсолютно съвършената обич.

Знаете ли защо вярвам, че нещата ще ми се случват красиво... Защото повтаряме историите на родителите си, винаги, винаги, винаги. Не можеш да избягаш от всички генетични, звездни и други такива плетеници. Единственото, на което се надявам е да бъда по-добрият кавър.

Честит рожден ден, Мамо!