Загубени в превода

2.6.10


Понякога не може, не става. Защото не трябва или защото сме загубеняци (сиреч, загубили сме посоката). Стоим пред другото човешко същество, играем игри за големи, разменяме си подаръци и венерически болести и изстрадваме цялата дискография на нейния/ неговия любим изпълнител.

-Какво ти става? Пак ли те боли главата? (Защо вече не ме желаеш?)
-Нищо ми няма. Нищо. (Защо вече не ме питаш какво е вътре в мен?)


Минута мълчание и после 100 години самота. Гордост и предразсъдъци и после как да разкараш гаджето за 10 дни. Грешни думи, липсващи думи, думи, които е трябвало да значат едно, а всъщност са дръпнали спусъка на хиляди, хиляди гадости.

-Моля те, кажи ми, ако случайно се влюбиш в друга. Първо ме предупреди, че ще я чукаш и така...
-Същото се отнася и за теб.
-Добре.
-Хубаво.


Превод:
-Страх ме е, че някой ден ще ми изневериш, сигурна съм, че ще стане, но направи така, че да мисля, че не е станало.
-Такъв е животът.
-Излъжи ме качествено, поне това ми дължиш.
-Разбира се... но едва ли. Когато се случи и с теб, ще разбереш, че не е възможно.


Така се случва в любовта.