Scar Tissue

26.5.10

Ставаше дума за случайния принцип, по който влизат и излизат хората от живота ни. За белезите. За това, че трябва да имаме такива, за да се разпознаваме. Гери Турийска

Разбира се и аз, и Гери знаем, че случаен принцип няма. Принципът е желязно логичен: в момента, в който мислиш, че животът ти е окей, идва някой, който да удари гонга в притихналото ти ежедневие. И този някой не е случаен- той е там, за да ти покаже, че си твърде неподготвен за спокойствие, мъдрост и всички атрибути на щастието. Там е, за да бележи глупостта ти с клеймото на грешките, опита (Уайлд знае). В крайна сметка белезите имат смисъл.

Знам, че аз също съм белязвала. Технологията: влизаш в нечий живот с увереността, че това е случайно. Известно време имитираш дистанцираност и небрежност, а после притискаш обекта, увиваш се около него като нежно, но упорито цвете и заживяваш паразитно от неговото "спокойствие" (виж параграф 2). Вземаш всичко, което ти трябва, за да направиш живота си по-пълноводен и накрая оставяш малка, но дълбока рана у другия. Излизаш чист, нехаещ за чуждите белези, така както някой е нехаел за теб преди това.