Бебето

20.5.10

Няма такова нещо като Сатурнова дупка. Ако имаше, досега да съм споделила. Има хора, които намират оправдания за гадостите в живота си. И все пак измислянето на въпросната предрожденденска депресия е чудесен повод да изхвърля боклука. Така казват: в 40-дневния период преди рождената ти дата не трябва да подхващаш нови начинания, трябва да изчистиш всичко- буквално и метафорично и да си поставиш ясни цели.

Ето ме. В последния месец от 24-тата си година. Последните ми 2 години бяха доста знакови. Цифрата 3 се оказа специална. 3 важни урока, 3 татуировки, 3 тупвания от високо. В тази 24-та година беше най-важният от всичките ми уроци- не прави това, което не искаш да ти правят, за Бога, идиотско е! Колкото и прекомерен да е егоизмът ти, колкото и да се стремиш към удоволствия, никога не разбивай сърце. Разбиеш ли сърце, разбиваш доверие. И винаги, ВИНАГИ, се връща шибаният бумеранг! Няма как да не си опиташ от собствената отрова. Същата, същата гадост.

По принцип съм маниакално подредена. Сега преподреждам нещата от живота си. Не съм вещоман и лесно се разделям с ненужните вещи. Боклукът е спретнато стегнат в черни чували, без лоши чувства, просто нямам нужда от спомен за хаоса. Хаосът беше хубав докато бях пияна и сетивата ми бяха удобно замъглени, щури, омекнали. Изтрезнях и всичко си дойде на мястото. Не бих могла да живея вечно пияна, така няма да знам какъв вкус има водата.

Мама на 25 ме родила. Тате и той бил на толкова. Имала съм огромно чело и ноздри, с които съвсем лесно е можело да полетя. Та... на 25! Аз дали съм близо до обебването? Ни най-малко. Аз все още съм бебето с голямо чело и пърхащи ноздри.

Без драми. Пожелавам си един рожден ден без драми. И нека бъде чистота!

2 коментара:

Анонимен каза...

Пак нещо написано - пак коментар.
Първо- за заглавието- да, бебето извиква в съзнанието всякакви асоциации, но "детето-като-символ" завихря около себе си по-богати конотативни пластове.
Изложеното е малко разпиляно и създава усещането, че в цялата..статия да я нарека, има като че още поне две статии или идеи за тях- нека написаното има цялост.
Числото "3" пак ще спомена като сила...
Начинът, по който се опростява и
о-"всекиднява" езикът, схемата на повторенията- "винаги, винаги", "същата, същата", постига точно внушение- гневът е в думите.
Липсва плавен преход към абзаца за подредеността...нека няма накъсване- ето тук "прескочихте" в новата тема. Трябва обаче да спомена, че тук има попадения - "По принцип съм маниакално подредена. Сега преподреждам нещата от живота си."- преходът сетивно-несетивно/подредеността отвън-"подреденост отвътре" е добър;
"просто нямам нужда от спомен за хаоса."- браво - хаосът като идея, не като сетивност, та това е най-страшният хаос и тук той точно е внушен!
Двата последни абзаца имат хубава, но тънка връзка - отрезвяването като проглеждане за реалността- това ли е идеята?! - ако е така, добре се постига с фактологичността на цифрите/годините/, сравнена с неопределеността на пиянството като състояние
/на духа/...;
"пожелавам си рожден ден"-мотивът е клиширан, но мотивът "Нека бъде...!" е символен код с огромна асоциативна сила- колкото и да се "злоупотребява" литературно с него.

Четете повече!!!

Тея Дия каза...

Благодаря за професионалния анализ, Анонимен. Не подхождам към писането с ясното намерение да внуша някаква идея на някого. Мисля, че е редно всеки сам да тълкува и да открива неща, които може да отнесе към себе си.:)

"Четете повече" е чудесен съвет, не мисля някога да спирам.

Поздрави!