Бебето

20.5.10

Няма такова нещо като Сатурнова дупка. Ако имаше, досега да съм споделила. Има хора, които намират оправдания за гадостите в живота си. И все пак измислянето на въпросната предрожденденска депресия е чудесен повод да изхвърля боклука. Така казват: в 40-дневния период преди рождената ти дата не трябва да подхващаш нови начинания, трябва да изчистиш всичко- буквално и метафорично и да си поставиш ясни цели.

Ето ме. В последния месец от 24-тата си година. Последните ми 2 години бяха доста знакови. Цифрата 3 се оказа специална. 3 важни урока, 3 татуировки, 3 тупвания от високо. В тази 24-та година беше най-важният от всичките ми уроци- не прави това, което не искаш да ти правят, за Бога, идиотско е! Колкото и прекомерен да е егоизмът ти, колкото и да се стремиш към удоволствия, никога не разбивай сърце. Разбиеш ли сърце, разбиваш доверие. И винаги, ВИНАГИ, се връща шибаният бумеранг! Няма как да не си опиташ от собствената отрова. Същата, същата гадост.

По принцип съм маниакално подредена. Сега преподреждам нещата от живота си. Не съм вещоман и лесно се разделям с ненужните вещи. Боклукът е спретнато стегнат в черни чували, без лоши чувства, просто нямам нужда от спомен за хаоса. Хаосът беше хубав докато бях пияна и сетивата ми бяха удобно замъглени, щури, омекнали. Изтрезнях и всичко си дойде на мястото. Не бих могла да живея вечно пияна, така няма да знам какъв вкус има водата.

Мама на 25 ме родила. Тате и той бил на толкова. Имала съм огромно чело и ноздри, с които съвсем лесно е можело да полетя. Та... на 25! Аз дали съм близо до обебването? Ни най-малко. Аз все още съм бебето с голямо чело и пърхащи ноздри.

Без драми. Пожелавам си един рожден ден без драми. И нека бъде чистота!