Х е обвързан/а, но е сложно.

15.5.10

Една приятелка днес ми сподели, че някакъв й предложил да се обвържат, за да не бъде сама в живота. Предложил й го в скайп. Те са на 20, учат право, тя е готина и свежа, а той, очевидно, трябва да се лекува. И предложението не свършва тук. След като тя му се изсмяла виртуално, той й казал, че можело ПОНЕ ВЪВ ФЕЙСБУК ДА СЕ ОБВЪРЖАТ. Ъ?! Повторете въпроса, моля, не разбрах, някакъв казус сигурно предлагате тук?! Всъщност, истина е. Млад човек предлага обвързване поне във фейсбук. Хората на 20 вече не искат да се чукат на живо, готови са дори и на онлайн relationship status. ЕБАСИ!

Искам да знам защо ще искаш да си обвързан, просто защото така трябва. Преди се правеше, защото си или хормонално зависим от обекта на своето желание, или просто връзката е била единственият начин да свалиш гащите на някоя мадама. Сега се прави, защото те е страх, че ще останеш "сам в живота".

Жените трескаво следят всяка телесна промяна и регистрират колко малко им остава докато ГО намерят. Първо беше до Нова година. После беше до края на другата година. После до 30-та година. После до 35-та (заради кариера, уж, евентуално). В панически ужас, че няма да намерят мъжа на живота си се впускат в засилено ходене по козметици, йоги и спийддейтинг. Първи, втори, трети мъж в кревата, загубва се бройката, после почват да излизат с някого, който просто им обръща внимание и ги води насам-натам. Повече компромиси от това няма накъде. Важното е до теб да седи онова животворящо "парче плът", което дори не харесваш, но приемаш в името на обвързването. Никой не обича да е сам, но е готов на всичко, за да бъде не с когото трябва.

Мъжете са малко по-хитри. Те поне не си губят времето във вайкане и чудене кога, дали и как ще се случи. Те опитват, ли опитват и всяко спускане на циповете им е доказателство, че един ден ще блеснат пред потенциалната the one. Е, те не вярват в the one концепцията, или поне така твърдят, но все пак щадят емоционалното си здраве от депресарски изблици тип "ВЪХ, СТАНАХ НА 100,А ОЩЕ НИЩО НЕ МИ СЕ СЛУЧВА". Най-изумителното е, че дори когато са суперблизо до любовта, правят всичко възможно, за да прецакат ситуацията, понеже не мислят, че "тая тъпотия с любовта е възможна". Затова бързат да замажат положението с клин-клин-избива и си намират нова. Забравят обвързването с развързване. Браво. Бумеранг.

Не ви ли изглежда, че хората се мъчат да не се обвързват всъщност? Страх ги е, че това ще наруши статуквото им, личната им опикана територия. Правят всичко възможно, за да отблъскват, вместо да привличат. Запълват си времето с нещо, което блажено-сляпо наричат свобода, а всъщност е зверски страх от офлайн обвързването. Не може самотата да е причината да си с някого, не може и single статусът ти във фейсбук да е причината настървено да си търсиш гадже. Причината е учестеното дишане. Любовта. Хромозомите.