Дава свободно

21.4.10

Днес думата свобода ми се наби на очи на два пъти. Първо в началните страници на Lady Chatterley`s Lover, а после в едно интервю на Михаела Петрова с Борис Фурнаджиев. И в двата случая ставаше въпрос за сексуалната свобода, само дето Лорънс и Борис Фурнаджиев я обясняват по различни начини.Почти като Кони Чатърли, съвременните жени са освободени и горе-долу съумяват да се чувстват удовлетворени и сами. Разбирай, без мъж. Готино е, но според мен е поза. Съжалявам, че противореча и на двамата.

Никоя жена не е дълго време удовлетворена без мъж. Свободата съществува в ума, в духа, но свободата в секса е изкуствено създаден феномен, мен да питате. Тя е евфемизъм за "страшна съм в леглото, но държа да съм single". Никой не иска да е single, това просто се случва понеже прекалената свобода никому не е драга. Колкото и да ти е отворено съзнанието, колкото и възприемчив да е умът ти, колкото и много да знаеш за живота (и секса), всичко това губи смисъл, ако не намериш човек, с когото да ги конкурираш, претеглиш, развенчаеш. Трябва някой да омаловажи свободата и разкрепостеността ти, за да разбереш докъде стигат те.

Убедена съм, че момичетата на моето поколение са родени с отворено съзнание. Табула раза, в която да налеят торенти с инфорамция. Родени СМЕ свободни.Няма нужда да се бием в гърдите, че сме нещо по-различно от другите, защото това ни е и без друго кодирано. Що се отнася до сексуалната свобода, тя се измерва по начина, по който партньорът ни доминира над нас. Ако сме наясно с това и природният ни барометър отчита всяка размяна на контрол, то всичко си е ок. Както казва Борис: "Жената е тази, която спазва самообладание и може да мисли в такава ситуация". Свободата не е твърда материя, тя е по-скоро течност, която прелива като в скачени съдове. Изводът: трябват двама.