Женски пазар

10.4.10

След като посветих почти цялото си лято '09 на магистърската си теза, успях със сигурност да разбера (и да си докажа) едно нещо: жените правят ВСИЧКО, за да се харесат на мъжете. От новия гланц на Maybelline до новата (интимна) прическа, от захаросано/съблазнително/коварно/изпиващо/невинния поглед до безумните превъплъщения във фолк-певици/садо-мазо гърли. Обаче идва тънкият момент, в който..та-дааааа!...забравяме за какво сме тръгнали или да го кажа по-ясно, самозабравяме се. Дълбоко се съмнявам, че мъжете очакват такъв Сизифов труд от нас и със сигурност не очакват да сме полирани като порцеланови кукли и да размахваме камшика всеки път, щом се стигне до интимност. Пък и да не се стига, не е нужно да се ПРАВИШ на нещо, което е трудно да си, ако нямаш козметик, фризьор, маникюрист и т.н. под ръка.

От всички тези странни наклонности да замажем очите на the flaneur figure произлизат и някои основни женски комплекси и ако някоя мадама ми твърди, че няма такива, мога да й кажа да си остави мегаломаСКАта и пак да заповяда да си поговорим.

Най-често срещаният вид е този на имитаторките. Да, зная, че всички искат да изглеждат като извадка на Фен TV, защото русо- гладно- нема,- да- не- говорим- пък -за- русо,- което- гледа- като- насрано- теле. Сега, и аз съм тръгнала към русото, но моят комплекс е леко по-различен. Така, Имитаторката може да не е само копикат на Деси Слава. Може да е много по-лустрованият вариант, много по-стилният. Имитаторка на Брит модата, на Кавали модата, на Маями модата, на модата на Стария Холивуд, на МОДАТА. Нейните интереси се простират от Чукотка до Египет, от Маккуин до Ямамото, разбира всеки божи фешън на тази земя, почти не говори на български, защото всяка втора приказка й е някаква марка, течение, стил, гъзария. Понякога може да е много хитра и да направи от всичко това свой собствен стил и да не парадира с него, все едно, че е открила нов континент. Този вид свраки обича шареното си оперение и крещи на всеослушание, че е по-интересна от другите. Зов за внимание?! Зов за помощ! Някой да й затвори устата. Моля.

Другият ми любим тип е на момичетата, които са вербални хищници. Често компенсират някаква физическа недостатъчност с изобилна речовитост, била тя просто бълвоч от думидумидумидумидуми или пък словесни алгоритми, от които нищо не разбираш и се чудиш за какво, аджеба, иде реч.Те използват езика, за да тормозят хората, за да раздават команди, да се сърдят, да се цупят, да се правят на интересни, да клюкарстват, да ухажват, но всичко това е, защото знаят, че без тези напъни трудно може да изкомуникират характер. За тях, естествено, обвивката не е важна, напротив: те се бият в гърдите колко са перфектни във всяка своя работа, как всичко им иде отръки, колко 6-ци са имали от първи клас та чаааааак то магистратурата в еди коя си държава. Работата е там, че на мъжете тоя номер не им минава. Поне не за дълго.

Третият класически тип, в който, внимание, попадам и аз, е този на спортистката. И тук не става дума за гимнастички, лекоатлетки и рафтърки. Говорим за тази, дето вечно се доказва, дори и дефакто да няма за какво и пред кого. Тя вирее на похвали и награди, защото само те я мотивират да продължава. Проявленията може да са разнообразни: многобройни дипломи и квалификации, кръжоции и курсове по всичко, само и само от всичко да разбира, стремеж да кара като мъж. При все това има нещо отличително. Тя спортува сама. Няма други край нея. Воюва срещу собствената си изнежена природа и я калява в мъжки занимания. За другите остават резултатите, които често остават неоценени, ама нали е пич, тя всичко складира в хард-а на своето CV. Някой ден може и да послужи.

Жалко, че вече не мога да публикувам снимки към текстовете си. Щях да ви пусна снимка на татко Фройд, който доволно се подхилква над опитите ми да категоризирам женското съсловие. Сори, Зигмунд, сигурна съм, че ако се беше родил жена, ти също щеше да мислиш, че жените са безкрайно интересни.