Муза

18.3.10

Нямаше да ме има, ако теб те нямаше, защото нищо нямаше да е същото и щях да гния в някаква средностатистическа дупка с обикновени хора край мен и още по-обикновени интереси. Заради ТЕБ съм аз, "понякога съм бяла и добра", понякога съм просто многоточие с удивителен накрая. Мечтая да се носим върху сал, да ни напича слънцето и тук-таме някакво вълнение да ни хвърля в бързея на времето, да се люшкаме без пояси, да гълтаме вода, но накрая да се усмихваме задъхани, блажено оцелели. Нямаме нужда от приказки, сами си довършваме фразите, четем си мислите с поглед и погледите със докосване. Ти си крем-брюле със захаросана коричка, отгоре си твърд, отвътре-сладко-кисел. Не мога без да зная, че ти знаеш, че аз зная, че без тебе не мога да пиша.