През девет планини- в десетата.

5.3.10

Връзките от разстояние вървят, защото в главите ни другият (не) прави това, което си мечтаем, че (не) прави. Веднъж ми бяха казали, че съм човек, за когото е добре да поддържа връзка от разстояние, защото така изживявам идеалната любов. Влюбена съм постоянно, поставям Го на пиедестал, бленувам Го и искам да ми направи бебе. Маниакално, казвам ви. Ми то това не е ли разковничето на влюбеността- да идеализираш и да копнееш за нещо, което не можеш да имаш. На мен лично често ми се отдава възможността да идеализирам и да копнея, понеже имам long-distance relationship. Или поне в по-голямата си част е била такава.

Схемата е съвсем проста. Аз съм домошар и искам семейство. Той е работяга и БЯГА. Далече, има изумително силни крака. Аз го дърпам към себе си, искам да го вържа за полата си, искам да го заключа с катинар както си лежим на лъжичка. Той си е поставил свои цели и върви напред без да се замисля много-много над желанието ми да му надяна хомота. Всеки си има своето обяснение за нещата, НИКОЙ НИКОГО НЕ СЛУША, бърчим вежди, мълчим си, от време на време се поскарваме, но извод и решение няма. Коне с капаци. Влюбени идиоти. Идиоти.

В момента съм във втора фаза интензивно тракане на биологичния ми часовник. Привиждат ми се бебешки бузки и неделно пазаруване в Пикадили, семейно. Той е на фаза "потрай, любов, още малко и обещавам, че това е за последно". Хм, чувала съм го и преди, а колко пъти планът не е бил това, което трябва- това е друг въпрос. Аз не разбирам неговото спокойствие и невъзмутимост, той не разбира моята упоритост да бъдем заедно, имам предвид- поне в една държава. Той смята, че е за добро, аз смятам, че от нашето по-тъпо няма. Еми, извинявам се, да питам: ако имаме двама обичащи се и държащи един на друг души, които са в най-готините си години и не консумират любовта си както се полага, това на какво прилича. На мен на апаратно дишане. Или на секс с презерватив, когато си откачил от нагон. Или близане на близалка през буркан. КУЦО Е! Не е като истинското!

Значи, от едната страна имаме имагинерната влюбеност, състоянието, в което вярваме в това, в което ни се иска да вярваме. От друга страна имаме страданието, пристъпите на лудост на поне единия от двамата, досадния скайп, телефонните разговори, в които не че има какво да си кажете, но просто искаш да чуваш гласа отсреща. Сиреч, ядеш захарен памук- изглежда сладко, но всъщност е въздушно. Аааааааа!

Забравете. Ако е писано, връзките от разстояние оцеляват. Ние минахме през няколко кръга на ада и пак сме заедно. Връзките оцеляват, когато просто се чувстваш като продължение на един човек и никой и нищо не може да бъде контра. Да, понякога го ненавиждам, задето го няма, а той ме ненавижда, защото знае, че ми харесва да бъда желана. Знаем си всичко- кирливи ризи, долни гащи, както там е идиомът. Знаем, че обратното броене започна и скоро ще му "извиня" всички отсъствия.

Най-якото нещо, което научаваш на хиляди километри от половинката си е, че разстоянието сближава. Скептична съм към глупостите на Кари, но тук е дяволски права.