18% сиво

1.3.10

Ако някога съм предполагала, че броенето на овце и пасенето (?! това ли е отглаголното съществително?!) на патки ще се материализира, щях директно да си тегля куршума. АМА МОЛЯ ВИ СЕ! Крайно антипатично време за живеене. Кал, мръсотия и изКРИЗване.

Скоро кутия на ден няма да ми стига. Да не говорим за трите кафета. Прекалено дълго е гадното, оля се, мамка му! Щом живея за чашата вино, споделена със Славена вечер, значи това определено е едничката ми радост. Държа се, държа се, стискам зъби и каквото имам за стискане.

Има един хубав английски израз- letting go. Трудно се превежда, но пък е хубаво да се стремя към усвояване на техниките за letting go. (Поздрав с Frou-Frou, Let Go). Ако не припирам събитията да се случват по-скоро, може би всичко ще е далеч по-нормално. Но аз ги припирам, предизвиквам ги да не се случат. Слави ме учи на начини да изпращам правилните послания към Вселената и винаги ме коригира, когато си построявам отрицателни изречения. Не можело така, трябва глаголът винаги да е в положителна форма, че да излъчва положителни вибрации. Старая се. Филтърът ми обаче се е позадръстил, бая гадост остава не където трябва.

Сори, хора, които смятате, че съм станала по-мрачна. Т'ВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО.