Flashback

19.2.10


Погледни. Това е лицето ми, което те гледа така все едно след малко ще презре твоето лице, ръцете ти, езика, устните, очите, стъпалата, коленете, мъжкото ти недостойнство и останалата част от иначе добресложената ти прекрасност.

Трудно ли е да си представиш как сладкото лице може да се въси, да те гледа отвисоко, да те игнорира. Сигурно е трудно, защото винаги си бил от другата страна и обикновено ти си юмрукът, който оставя вкус на кръв в устата.
--------------------------------------------------------------------------------------

Случвало ли ви се е да усещате, че ви въртят на пръста си? На мен, да. Това се случва, когато забатачим в собствената си тъпотия. А писахте ли смс с надеждата, че изглеждате смели и недостъпни? Аз-да, но само един. Понеже акълът ми дойде навреме. И понеже съм чувала, че господата не обичат да им се правим на смели и недостъпни. Веднъж вече били в нас, те знаят, че ние сме изначално меки и сравнително леснодостъпни. Та... говорех ви за онези каменни стени, които понякога идват в мъжки облик и в които си блъскаме главата (и тялото) до тотално посиняване. Те са добри, държат се добре, добре сложени са, но са толкова чувствителни, колкото е чувствителна забележителната желязобетонна скулптура пред НДК.

Симптомите на безразличието: "ще ти звънна, ще ти пиша, ще се чуем, ще се видим, скоро, имам работа, имам гости, имам други планове, излезе нещо спешно, уморен съм, болен съм, скаран съм с Еди-кой-си, скаран съм със света" и т.н. Такааа, това не значи, че не си му приятна, значи, че не си му ДОСТАТЪЧНО ПРИЯТНА. Аз познавам един човек, който е излизал с мен в порой, на -20 градуса, в пек, със спукана гума, с температура, с херпес, с пари, без пари, на шот, на сокче, на трипче, в мизерия, в лукс, ВСЯКАК! Имам смелостта да мисля, че го прави, щото съм му ДОСТАТЪЧНО ПРИЯТНА и не си измисля плоски извинения. Много е лесно за проумяване и НЯМА нужда да си задавате въпроси нон-стоп: ако има желание, човек намира и начин. Точка. То-чи-ще!