Пак подивях

18.2.10


Най-официално не вярвам в случайностите.
И в тези от вас, които си мислят, че им вярвам, също не вярвам.
Защото се наслушах на обещания, ама толкова много, че ми накърти. Г-Л-У-П-О-С-Т-И.

Обещанията може да дойдат под формата на прошепнати в мрака думи, обвити в толкова много сладост, че сърцето ти прескача. А всъщност зад тях се крие ултиматум, някаква условна прокоба, един вид тест. Ти направи за мен това, а аз за теб-после. Ако може си съблечи дрехите и тръгни гола по улицата. Ако може, веднага.

Обещанията идват и като "вяра в бъдещето", ама вонят от далече. Вече ги надушвам като хрътка. Чуя ли "ще", ми се драйфа. Тъпотии за светли пътеки и общи пътища...измишльотини.

Да ви кажа ли, обещанията са фикция. Няма такава работа. Знам го, защото няколко пъти съм нарушавала фатално някои свои обещания. Е, почти фатално. Но това ме е научило да се съмнявам. Затова не вярвам в нищо, което не е доказано с ДЕЙСТВИЯ. Хората не ядат обещания и ТИ!!! много добре го знаеш!

Исках да кажа, че не вярвам и в случайността. Ако нещо се е случило веднъж, то не е задължително да се случи втори път, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще се случи и трети път. Ето ви аксиомата, на каква случайност да се осланяме тогава.

Изводът от цялата работа е, че няма случайни неща, просто защото все някой ще си наруши обещанието.

Няма коментари: