Пак подивях

18.2.10


Най-официално не вярвам в случайностите.
И в тези от вас, които си мислят, че им вярвам, също не вярвам.
Защото се наслушах на обещания, ама толкова много, че ми накърти. Г-Л-У-П-О-С-Т-И.

Обещанията може да дойдат под формата на прошепнати в мрака думи, обвити в толкова много сладост, че сърцето ти прескача. А всъщност зад тях се крие ултиматум, някаква условна прокоба, един вид тест. Ти направи за мен това, а аз за теб-после. Ако може си съблечи дрехите и тръгни гола по улицата. Ако може, веднага.

Обещанията идват и като "вяра в бъдещето", ама вонят от далече. Вече ги надушвам като хрътка. Чуя ли "ще", ми се драйфа. Тъпотии за светли пътеки и общи пътища...измишльотини.

Да ви кажа ли, обещанията са фикция. Няма такава работа. Знам го, защото няколко пъти съм нарушавала фатално някои свои обещания. Е, почти фатално. Но това ме е научило да се съмнявам. Затова не вярвам в нищо, което не е доказано с ДЕЙСТВИЯ. Хората не ядат обещания и ТИ!!! много добре го знаеш!

Исках да кажа, че не вярвам и в случайността. Ако нещо се е случило веднъж, то не е задължително да се случи втори път, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще се случи и трети път. Ето ви аксиомата, на каква случайност да се осланяме тогава.

Изводът от цялата работа е, че няма случайни неща, просто защото все някой ще си наруши обещанието.