Приказка за хубавото

11.2.10


Боряна вчера ме застреля с текста, който ми прати и който няма да ви разкажа, защото е много лично. Но все пак, "някой трябва да ни спаси от ху'уто". Защото, да, когато обичаш някого, но той не е правилният, любовта е като наркотик- хубаво ти е, хубаво, но така те тряска в системата, че "тялтото ти ще послужи/ За да има в какво да умреш.", (Карбовски). Дрога бе, СМЪРТ!

Абсурдизъм, а? Откачане. Но обратното закачване е непосилно, за човека, който обича да му е хубаво. Нямало удоволствие без болка. Колкото повече боли, толкова по-реално е усещането за ху'уто. Но, ИЗВИНЕТЕ, то ни съсипва, някой трябва да ни избави от него, щото не знаем какво да го правим. Колокациите с думата "хубаво" са: прекалявам с...., не мога без да ми е....., искам пак да ми направиш..... ,с......лесно се свиква, ........ нагазих в лайната. И Дориан Грей от хубаво е свършил. Човек не се държи адекватно, когато е обладан от злите сили на влюбването. Вижда се обърнат наобратно, в кръвоносните му съдове тече леснозапалима течност и ноктите му за изгризани до лактите. Пада надолу така, както Алиса ПАДА в Страната на чудесата. После също като нея търси отговори като ту удря глава в тавана, ту се сравнява със земята. По метода на изключването- "щом не съм това, значи съм другото". "Щом не съм жива, значи просто съм влюбена."

Всички вие (и аз) сме длъжни да пробваме да примамим хубавото за повече от една любов време. И е желателно това да не става с ексцесии, алкохол и разврат. Мисия "Укротяване на опърничавата", краен срок за изпълнение "когато най-сетне ти дойде акълът в главата". Той 100% ще дойде, нема начин. Дотогава може няколко хубави субекта да ви направят на потенциална самоубийца, но от това ще има смисъл, защото после ще оцените ИСТИНСКИ ХУ'УТО.