Размисли над отрязаната коса

10.2.10


Напоследък, може би в рамките на десетина дни, няколко пъти поред сънувам как ми режат косата. Снощи вече ми я "резнаха" суперкъсо, pixie style, не беше зле. Но всеки знае, че да сънуваш подобно нещо никак не е на хубаво. Разочарования, финансови поражения, ядове... И мога да ви уверя, че всичко е налице.

Нищо приятно не се случва, а лошото е, че вече и в гадостите не виждам вдъхновение. Не намирам порив за писане. Вкопчила съм се в идеята за бъдещето и само чакам да мине отвратителната зима.

Всичко живо се е затворило. Хората искат ЛЮБОВ! Мечтаят да имат кой да ги топли, защото е блади уинтър енд итс блади колд! Особено сега тази им нужда се усеща адски силно, щото нали е Св. Валентин и по презумпция трябва да имаш кого да гушкаш. Хората мечтят като се прибират вкъщи да не заспиват с тъпизми от Шоуто на Иван и Андрей, а да правят секс до изнемога, да ядат с гаджето посред нощ и после да вплитат ръце и крака под завивките. Хората НЕ ИСКАТ цялата им енергия на простосмъртни да се заносва в офиса или над книгите, искат да излизат, даже искат да излизат ИЗВЪН КОЖАТА СИ!

И аз съм като хората. Виждам как слабея и как разни ситни бръчки се появяват край очите ми. Резултат от нон-стоп мислене. Нека не забравям, че ставам на 25 и оттук нататък по-млада няма да изглеждам. Заприличвам на призрак с големи зъби, нос и ботуши. Яката работа! И аз вечер заспивам със скечове и 2-3 страници от някоя книга, но мисълта ми е някъде там, далеч! Искам да натисна FF бутона и да е ПОСЛЕ. А докато си мисля за "послето", кога ще живея всъщност?

В един от разказите на Букай пише, че човек никога не може да е истински щастлив, защото е в постоянно търсене на това-което-няма. Напротив, просто сме истински щастливи за толкова малка част от секундата, че пропускаме да забележим.