"Мразя лъжата", каза блондинката по душа

6.2.10


Преди малко във Фейсбук ми се падна следното късметче: "Нужни са хиляди думи, за да накараш някого да те заобича и само една, за да те разлюби." Сигурно ви звучи много актуално, нали...

Мен ако питате, хилядите думи не вършат никаква работа, ако някой е тръгнал да печели чувствата на друг. Това по-скоро ми намирисва на демагогия. На театър. На фалш. Кой може да ме убеди в искреността си, ако ми разтяга локуми от тук до вторник. Точно на първтата минути изключвам слуха си и мислено показвам надупения емотикон в скайп. Със Слави сме се чудили, например, защо мъжете толкова ги бива в обясненията и толкова лесно сменят слушателката. Казвам, че не всички са такива, че някои може би са искрени. Тя не познава такива. Пък може и аз да познавам прекалено добри лъжци....

Колкото повече ме уверяват в честност, толкова по-мъгливо ми става. Най-лошото е, че тези типажи сами си вярват, дори не ОСЪЗНАВАТ какви мозъчни повреди имат. Оставете ни нас, заблудените, дето от време на време ни се иска да се оставим на лъжата, ами те? Те са трайно увредени, защото концептуалната им система не разграничава между истина и лъжа, между правилно и грешно. А какво ще стане, когато наистина срещнат ЧОВЕКА? Какво ще изкарат от торбата с късметлийски pick-up lines? Как ще свърши лъжливото овчарче?

За да обичам ми трябва нещо повече от "хиляди думи". Трябват ми огън, въздух и земя. Страст, пространство и стабилност. И никакви думи не могат да надминат силата на точно тази сплав. ТОЙ е всичко. И повече.