YOU!

7.1.10

Босите ми крака посиняха от студ, а лакът на пръстите изглежда нелепо на фона на синьото. Държа ги близо до духалката уж да ги стопля, въздухът замирисва на зъболекарски кабинет, незнайно защо. Прах, чистих, пих кафе, ядох кисело мляко, омекотителят с аромат на орхидеи, забележи- на орхидеи!, стои още на масата. Писах писмо, поствах клипчета, прочетох си книгата, отказах цигарите. До другия път, когато запаля.

Виж колко много работи правя, умна съм, добре сложена, чистя и понякога готвя. А ти си заминаваш, отлиташ буквално от мене. И не е вярно, че люботва се храни от разстоянието, и не е вярно, че "lovers need a holiday far away from each other". Искам да си близо до мене, направо В мене, искам да те нося в себе си, да те усещам венозно, искам да те обичам, а ти заминаваш. Ще ми липсваш толкова време, толкова много пропуснати вдишвания, толкова много неизбягани километри във фитнеса. Ще започна да виждам отделни фрагменти от теб- синьосивото в очите ти, плътните устни с бенката вдясно, татуираните бицепси, шарената ти брада. Ще се вманиача, после ще ми писне да те оплаквам, ще те презирам, задето ме оставяш. Дали ще намеря утеха?

Какво се случва в главата ти, трескаво чудене как да постъпиш или очакване за по-добри дни? Как да ти го кажа... липсваш ми, не искам да те пускам! Нашите имена, слети, звучат по-съвършено отколкото поотделно. И нали някой ден ще отговаряме на съседите заедно, както в песента? И нали ще купим на децата си коте и ще ги научим заедно на британски английски? И нали ще си вземем пачуърк одеало? Нали пак ще се върнеш?

Краката ми съвсем замръзнаха. Имам работа, отивам да впечатлявам хора, да запълвам емоционални дупки и да се правя на корава. Прибирам омекотителя в шкафа. Защо нямам цигари?