Stream of consciousness

31.1.10

Не е честно. Поезията е най-добрият начин да пишеш за любов без да ставаш досаден, умален, скучен, тегав, бавен, наставляващ и т.н. Но поезията е за откачалки. Непременно трябва да си смахнат, за да пишеш поезия. Като Блейк. Като Уитман. Като Елиът. Велики. Стоварват думите си като юмруци и цицината е доживотна. И те са писали за любов без да звучат като проповедници. А пък прозата се точи като блатиста вода, любовната проза не помага.

I`m a lyrical soul bound to be carried away...

Ако можех да пиша стихове, щях да ги лиша от рими и да подреждам думи, които просто ми звучат красиво. В крайна сметка, какво значение има значението, след като ние сами разбираме какво искаме да значи.

И въпреки всичко, нямам нужда от поезия, за да бъда свалена. Романтиката ме разсейва.

По повод романтиката, утре започва февруари. Т.е. сега е последният час на факин дженюъри! А през февруари СЕ ОЧАКВА ОТ НАС да сме много влюбени и да се точат лиги и мас повсеместно. Ако видя още нещо розово, ще се гръмна. Аз през февруари очаквам да взема една заплата, един хонорар, едно интервю, една нова чанта и да изпия 56 кафета. Очаквам Хриси да си роди хубаво здраво бебе, сестра ми да си вземе Западноевропейската с шестица и да си набележа апартамент. Но не очаквам да се скъсвам от обич за всеки случай. Нито да вилнея из Оrange за валентинки. Човекът, който искам да ме разкопчае и да ми измъкне сърчицето е много, много далеч. Какво тогава да правя, няма заместници на любовта, затова сега е на апаратно дишане.

Това, сладки мои, е ПРОЗАИЧНО отклонение, защото просто не пиша лирика и няма как да е друго. Пък даже и отклонение много не е, щото аз не съм имала тема, че да се отклонявам от нещо.

Сега да посрещнем месеца на въздухарите и да си пожелаем Емо Чолаков да ни предрича все повече слънце.