Pick-and-mix писаници

4.1.10

Тази сутрин станах, направих си кафе (без мляко, защото то беше толкова вкиснало, че приличаше на масло), пуснах една пералня (като чак накрая се сетих да добавя прах). После почти слушах музика, ама почти, защото древният ми лаптоп не разчете сд-то. В хороскопа ми за днес пише, че трябва да се занимавам с творчество, да слушам музика (или да ида на църква!) и да не харча много пари. Ето на- сега уж 'творя', слушам музиката в главата си, а относно парите- по природа не се задържат дълго при мен, така че просто се примирявам.

Способна ли съм да вървя срещу природата си и това, което вече знам, че ще ми се случи? Толкова много се доверявам на инстинктите си, че всякакви разумни доводи ми се струват като обикновени бръщолевици пред доводите на интуицията. Поне аз си го наричам интуиция, за други може да е простотия. Ето например знам, че аз винаги
ще съм недоволна от нещо, пълно щастие никога няма да постигна. Знам, че промискуитетът ми често пъти надделява над 'морала'. Знам, че съм склонна да прекалявам с гурме удоволствията. Знам, че с Деви се разбирам най-добре (и според Фейсбук). Знам, че виното ми развързва езика, а това не винаги е полезно. И кажете ми, как да вървя срещу всичко това, като е толкова прекрасно. Струва ли си да се въздържам, след като само веднъж ще живея?

Сега, примерно, чакам да ми дойде някакво гадно настроение за да мога да пиша за това, което ме гложди. Винаги има какво да ме гложди. Ако се опитам да се концентрирам върху наистна гадните предсказания- внезапна смърт през януари, нещастен случай, влошаване на любовните отношения- бих могла да ревна, ама това няма да ме вдъхнови да пиша. За да пиша, трябва нещо да бръкне в душата ми, да я шамароса.

Та... за контрола над собствените ми действия говорех. Аз съм безнадежден търсач на удоволствия. Но не разбирайте хедонист,епикуреец или оскаруайлд. Аз просто обичам тялото и душата ми да са в хармония, а това става в три основни случая- когато спортувам, когато ям и когато правя секс. Има и подточки като пътуванията, фотографията и четенето. И купуването на обувки. И ходенето на фризьор. Но да се концентрираме върху основните неща. Аз не съм екстремна, рядко има ексцесии при мен, но едно мини двигателче в мен винаги ме бута към разните му там венерини радости, а на мен ми е слаб ангелът и колко му е. Обичам да ми а густо. Затова въобще не се и мъча да устоявам на насладите. Спрях да вярвам в божието наказание, защото предпочитам да вярвам в трите Мойри и теорията, че ако продължителността на живота ти е даденост, то изборите, които правиш са си изцяло твои. Не са на Бог, не са на Мойрите, не са на мама и тате, ТВОИ са! Ето защо имам силата да променя каквото не ми харесва.

Сега това не знам защо в го казах, може би, за да успокоя себе си, че надежда има че главата ми някой ден ще започне да ме слуша. Чакам си следващия mood swing, че да почна да пиша пак като себе си.