Money issues

5.1.10


Така. Отново съм заела позата на врабец, кацнал на хипернеудобния за нежния ми гръбначен стълб стол и допивам вече студеното си кафе. Използвам момента да ви споделя защо обичам парите и защо смятам, че някой ден непременно ще ги имам в достатъчно количество, че примерно екскурзия то Швеция да не ми се струва като блян.

Когато бях мъничка, може би на 4-5, татко ми казваше: "Учи, маце, за да не работиш някой ден." Е, не е кой знае колко мъдър съвет, имайки предвид, че на мен зверски ми се бачка, пък и не очаквам парите да ми паднат като манна небесна. После, може би по горе-долу същото време, татко отключи моята дарба за езици с още една проста фраза: "Искам така да научиш английския, че някой ден да разбираш Майкъл Джексън какво пее." И така, вече знаех 2 основни правила за своя живот- трябва да се учи и трябва да се учи английски. Впрегнах целия си капацитет (който не твърдя, че е огромен) и някакси докретах до финалната права. Сега питам: Къде ми е отплатата?

Парите са нужни, защото не мога да си представя да пия гадно, кисело вино или пък да не вкусвам от селекция сирена с карамелизирани круши и други гурме изкушения. Харесва ми да си правя сандвичи със синьо сирене, да ям суши с повечко уасаби, да опитвам различен алкохол и да ми капе мед на душата (по възможност-акациев). Не държа постоянно да ходя по заведения, и в домашни условия може да се постигне гурме атмосфера, но за тези работи трябват повечко средства. Често пъти съм избирала да си купя едно единствено, но по-засукано нещо, пред няколко по- "наяждащи" работи. Пръстите ми са доста широки, както се вижда. За пестене не може и да става дума при мен, направо природата ми се съпротивлява като види касичка!

Пари трябват и за да поддържаш форма. Е, докато живеех в Англия, можех да тичам безплатно край морето, но тук рискуваш да бъдеш изяден от улични псета, решиш ли да бягаш навън. Спортните занимания все още са лукс в страната ни. Като много други неща.

Тези други неща са дрехите и ОБУВКИТЕ! Добре, че не съм фешън маниачка и не давам кой знае колко средства за парцалки. Но обувкииииии- да помиришеш и докоснеш естествената кожа, да се насладиш на тока и извивката, която прави на свода, да ги пртежаваш! О, да, това е лукс. Разбира се, че имам обувки, които не мога да нося, но имам и такива, които нося с години и не искам да се разделям с тях. Ето, че по тази графа мога да кажа, че харча разумно, направо ИНВЕСТИРАМ!

Пари трябват и за да учиш. Ще кажете, нали си завършила вече, какво искаш още?! Ами искам да изкарам курс за гримьор, искам да си освежа френския, искам още една магистратура, примерно... Има за какво. Но това вече си е гевезелък. Може би редът на тези неща ще дойде след колата, апартамента, сватбата и... абе, все някога ще дойде.

И може би най-важното. Парите трябват, за да мога да БЯГАМ! Пътувания, скъпи читателю, пътувания! Искам да ходя, да виждам, да попивам, да запечатвам... А колко е недостъпно това удоволствие в тази страна. Пътуванията са най-добрия начин да се обогатяваш и интелектуално, и духовно, но уви, толкова е трудно. Пф, че драматично прозвуча. Ами, искам да кажа, че ако бях много богата, щях да взема на гаджето си Ягуар и да отидем на road trip по Южна Франция- от Бордо до Ривиерата- да пием вино и да се отдадем на подходящте за тези места душевни (и не само) оргазми.

Хората казват, че от здравето по-важно няма. Сигурно са прави. Но с парите можеш да направиш толкова много неща, че действително, както казва Михаела Петрова, те се превръщат в глагол. Мъдра жена.