Тайна. Прошка?!

23.1.10


Според Клариса Пинкола Естес няма човешко деяние, което да не може да бъде простено. Нямало и тайна, която да не може да бъде призната. Жена с тайни значи едва ли не мъртва жена, защото тайните глождят, болят, пращат пронизително остри сигнали и удрят- я във физическото здраве, я в психиката. Докато една травма може да бъде излекувана за около година, тайната е като бавна гангрена, защото плъзва по цялото ти същество и дори и да не отчиташ съществуването й, тя е там, потулена, но вряща.

Д-р Естес призовава да споделяме своите тайни и да го правим по такъв начин, че и другият да може да почувства това, което е в нас, да го трогнем, да го ужасим, да го "влюбим", да го накараме да се вживее. Participation mystique. Тайната, споделена с правилните хора и по правилния начин има удивителна лечебна сила, тя престава да ни гнети.

Защо ви ги казвам всички тези неща ли? За да се замислите колко жени познавате без тайни. Тайната е обикновено свързана с непозволена любов, изневяра, насилие, предателство, семейни травми, секс и болести. Гадости от този род. Обикновено води до някакъв модел на държание, поведенчески маркер, та дори и физически такъв, който лесно може да ни подскаже за какъв комплекс точно става въпрос. Блажена е жената, която не крие нищо, лесно СИ прощава и бързо се лекува. Но аз искам да знам защо толкова малко жени са склонни да споделят и още повече, защо са толкова малко тези, които са склонни да СЛУШАТ. Порочният кръг е налице- криенетo, срамът и липсата на доверие не могат да ни направят нито изповедници, нито изповядващи се.

Никога не съм имала тайна, която да не съм споделила с някого по някакъв начин- дали с намек, дали директно. Е, може би има едно-две неща, но тях не обичам да ги извиквам в съзнанието си, не искам. Както и да е... Все пак, ако има нещо, което е променило пътя ми, начина ми на мислене, прическата ми, ако щете, то това е някоя СПОДЕЛЕНА ТАЙНА. Слава богу, имам хора до себе си, на които им пораства втори чифт уши, когато им заговоря. И не само уши, второ сърце им пораства. И сълзи им затичат като започват да усещат моята тайна. Ей с такива приятели се гордея и затова казвам, че нямам тайни. Всички знаят, че съм супероткровена и отворена за личния си живот, стига да ме подхванат както трябва. Била съм и от другата страна, когато тайната толкова ме е изяждала, че ми се е отразявало на здравето, на вида, на отношенията ми с най-близките. И не говоря за интриги и клюки, говоря за сериозни неща. Слава богу, придобих смелост да си признавам греховете сама пред себе си, после да ги признавам и на други, и накрая да си прощавам.

А прошката към самия себе си е най-трудната работа.