До Ивана и назад

19.1.10


За тези от вас, които не знаят, аз по професия и по диплома съм учител. Не твърдя, че това е призванието ми и че умирам да преподавам, но пък съм доста добра (не е само мнение). Тази моя работа ме е срещала с какви ли не индивиди -от суперкадърни и талантливи деца, до суперограничени възрастни хора.

Ново двайсет- човек на 20 години, с уж престижно образование и авторитетно излъчване не е чувал за Beatles, Eagles, Nirvana и се прекланя единствено пред една друга изпълнителка, която завършвана на -Вана. При тази новина очите ми сигурно са приодобили диаметър на катми. Боже, привиждат ли ми се разни работи или това същество наистина е извадка от младото поколение?! Пазете се, ТЕ идват и не носят нищо между очите си. Както казва моята съученичка Гергана, предполагам цитирала Иво Сиромахов, общата култура става все по-обща, толкова обща, че започва да изчезва.

Девойките, които са с не повече от 4-5 години по-млади от мен нямат други интереси освен да вършеят из фолк-дискотеките и да се раздават до 7 сутринта, я на дансинга, я в нечий креват. Добре бе, нямам против, отрязвай се, колкото си искаш, ама я пълни тая сладка главица с нещо- книжки, филми, това-онова. И не ти говоря за COSMO, в което също има букви, ама не е книжка! Говоря за издание без картинки с повече от 100 страници! Яд ме хваща, казвам ви!

Според моите наблюдения поколенията слд 89-та са силно ощетени ментално. Свободията им е дошла в повечко. Замислете се, тогава излязоха поп-фолка, сапунените сериали и милата демокрация. Как човек с манталитета на слуга би могъл да се справи с толкова огромно бреме и да взема адекватни решения, да прави разумни избори? Няма как, зат'ва сме на тоя хал. Кръщаваме си децата на герои от латино (и турски) сериали, телефоните ни звънят с румънски рингтон и си мислим, че някой друг ни е крив. Най ме кефи ориенталската ни страст към интриги, риалити и клюки. Както с право ми се оплака Надя, почти нищо не се чу за предстоящото представление на Теди Москов или за смъртта на Коко Азарян, ноооо може да се чуе, колкото ви душа сака за последния клип на Устата, примерно. Да живее "Уикенд" манията!

Да ви призная, не се чувствам комфортно като трябва да разговарям с някой от "другия фронт", направо добивам усещането, че съм прегрешила. Другият вариант е да ме изгледат странно, понеже "си придавам важности или се надувам". Та тези хора живеят в един пашкул на задоволство от самите себе си и идеята, че щом са адвокати, лекари, икономисти, банкери, значи са супер ерудити. А какво стана с онази обща култура? Те дори не проумяват, че 200 тома специализирана литература не означават проницателност и интелект. В тези времена, в тази страна означават единствено диплома за завършено висше образование. А както знаем, то НИЩО НЕ ЗНАЧИ. Следователно от нас зависи как ще си подплътим хартийката. Ама вие това го знаете, нали?