Вот на недоверие

9.1.10


Аз съм човек, който много е губил доверието на хората. Загубих доверието на баща си, когато си направих първата татуировка и той каза, че това било знак, че изобщо не го уважавам. Загубих доверието на сестра си като казвах на майка ни за всичките й изцепки (с намерението да я избавя от по-големи изцепки). Загубих доверието на някои мои приятелки след като разбрах, че те ме омаловажават, подценяват и обсъждат, а аз им го върнах с тотален и внезапен игнор. Загубих доверието на най-важния човек в живота си, защото исках да преследвам инстинктите си в неподходящото време. След всичко това мога да кажа, че малко хора истински ми вярват, но слава богу, истински ме обичат. Едното няма АБСОЛЮТНО НИЩО ОБЩО с другото. Да. Резултатът от това обаче е налице: аз самата не вярвам на никого, особено на хора, които ми казват "довери ми се". Станала съм толкова мнителна, цинична и арогантна, че всяка дума подлагам на щателен вот на недоверие.

Всичко идва от силно индивидуалистичната ми природа. Аз одобрявам само собствените си методи и не признавам чуждото мнение за алтернатива. То е просто там, служи за отпор. Една контра, срещу която вечно да подскачам със стиснати юмруци. Затова и не приемам постъпките си като изнеВЯРА, не приемам, че правя нещо срещу някой друг. А съм виждала после обвинението в очите на хората и ЗНАМ, че нещо не е станало както трябва.

Исках да кажа, че се съмнявам във всичко, което не произлиза от собствената ми (ценностна) система. Аз не лъжа толкова често все пак и се старая да го правя само, когато смятам, че ще спестя някаква гадост на някого. Не мислете, че със ставането си сутрин вече съм омотала невинните си жертви... Но разпознавам лъжата от ЛЪЖАТА. Не от прекалена мнителност, а просто защото в секундата, когато нещо ми се стори хубаво, знам, че то е измамно. Ако нещо е прекалено красиво, 100% хастарът му е на дупки. Ако нещо няма реални доказателства за съществуване, значи е съшита оттук-оттам история. Ако някой използва много думи, за да те убеди в истината си, значи те взема за жертвено агне. Умните хора умеят да лъжат прекрасно, а аз имам огромна слабост към интелекта.

Нямам доверие на червените ябълки, дето ги продават на Графа, защото Снежанка именно от такава е прибелила поглед. Нямам доверие в прегръдките между приятелки, защото и Сезар е умрял от прегръдката на Брут. Нямам доверие на просяци и бездомници, защото Робин Худ не е живял в палат, ама си е живял доста охолно. Нямам доверие на мъже с красиви лица, защото Дяволът може да променя формата и вида си, както знаем.

Продължавам да вярвам само на себе си (и на още една шепа хора и то тези, които най-много са патили от мен). Може би така съм се родила, може би съм станала такава, но още смятам, че доверието е най-умиляващата форма на глупост. Това е като да си подадеш ръката на усойница и да кажеш "ето, хапни си..". Интуицията ми е по-силна от всякакви хора- тя коли, тя беси. Поне досега все тя е била права.