Balls and lipstick

11.1.10


Веднъж един човек ми каза, че имало нещо мъжко в мен, макар и да не знаел какво точно било. Набързо заключихме, че става въпрос за марсианското влияние в хороскопа ми. Но аз се замислих сериозно. Винаги съм се кефила супер много на пола си и онзи тип жени, които изглеждат и се държат неподправено женствено са ме изпълвали с удивление. Вземете Белослава, вземете Пенелопе Крус- цялото им излъчване, осанка, глас, маниер-всичко крещи ЖЕНСТВЕНОСТ. Те са ми като някакви недостижими Хери и Деметри, аха-аха неземни. Поради тази причина имам силна симпатия и към жени Везни: няма по-объркано-хаотични-сладки-игриви-невинни-палави-откачени-женствени създания и обикновено ги наблюдавам като музейни експонати, именно защото аз не съм такава. Аз се възхищавам на женското, но не понасям да го проявявам в свръхдози. Имам чувството, че нещо се е объркало в мен, понеже много по-често осъзнавам, че мисля като момче или в най-добрия случай, като андрогин.

За разлика от повечето ми приятелки аз не обичам да обикалям магазините с часове, не обичам да се мажа с половин аптека след баня, не обичам да ям сладко. Е, и трите неща съм ги правила, но не ми доставят същото удоволствие като да зяпам как другите го правят. Завиждам на мъжете за свръхопростенето им съществуване и лекотата, с която лавират в живота. Когато си жена обикновено всичко се усложнява от минимум 54 настроения, 2 депресии, 8 дилеми и 16 'за' и 'против'. Точно този момент всячески се опитвам да избегна-чуденето и маенето, ЗАТОРМОЗЯВАНЕТО. Редовно подстригвам накъсаните краища на емоциите си и се СТАРАЯ да не изглеждам като лигла. Оказва се, че и за това ти трябват не малко упражнения.

В любовта също подхождам марсиански. Аз си правя селекцията, аз правя първата крачка (волно или не), аз действам хладнокръвно и често пъти аз съм тази, дето мисли с 'оная си работа'. Един познат ми каза, че ми е писано да изпитвам затруднения в отпускането, да не се поддавам лесно на ухажване, именно заради по-агресивния си подход (и идеята, че сама ще си свърша работата по-добре, бих добавила). Ама разберете, мисълта някой да ми сваля звезди и да ми се мазни предизвиква бурен смях и солидна доза съжаление у мен! Не мога да бъда момиче, адски пасивно и скучно е! Как бих могла да се лиша от страстта и порива, които ме движат, само за да чувам някакви сълзливи излияния, в които така или иначе никой не вярва. Искам всичко да ми е на макс, а в този случай можем да кажем, че момичето в мен е в пълна кома.

Най-полезното нещо от това да си в тяло на жена, но с мозък на мъж е, че и с двата пола комуникирам доста добре, някакси запълвам пропуските. Затова не съм и еманципирана, просто си обичам еднакво и двете половини. Но едно е ясно, явното женското в мен достатъчно доминира над мъжкото, защото ТОЛКОВА ОБИЧАМ МЪЖЕТЕ! Искам да ги гледам, да ги обърна отвътре навън и да им се радвам. Достатъчно момиче съм си, че да искам да ги изям... Мъжете са ангели, верно!