Back to black

18.1.10


Облякох си черното настроение, така зъбите ми изпъкват още повече, ако случайно реша да се усмихвам. Завърших втора магистратура по лицемерие, изключително добра съм, раздавам се докрай! Прекалявам с кафето, но всички други удоволствия съм ги заключила в една специална кутия с катинар, който тежи, колкото мен. Не ги отключвам, че почне ли се, баси мазалото дето става. Увличам се по невъзможни неща- невъзможни професии, невъзможни страни, невъзможни хобита, невъзможни мъже, невъзможни животи. Така винаги живея в някакво очакване, тип МЕЧТА, че тръпката ще дойде, че няма въобще да ме напусне. Но, по дяволите, така винаги съм неудовлетворена, а това е най-депресиращото нещо на света... И не, не съм пила в момента, няма нужда да се притеснявате за състоянието на ума ми. Съвършено трезва съм си.

Култовият момент е, че аз лично съм си изплела кошницата и никой, ама абсолютно НИКОЙ не ми е виновен. Казвам ви, направиш ли един компромис със себе си, правиш и втори, и пети, и осми. Ставаш роб на обстоятелствата, ставаш послушно Барби (или Кен) и си бита карта. Аз съм Убита карта, Дама Купа на кръст съм аз. Queen of Hearts is OFF WITH HER HEAD! (pun intended)

Така, да не ви разочаровам, но ще трябва да се съглася с моя приятел Гого, който обича да сравнява живота с една лайняна композиция, силно абстрактна и наситено-кафява. Даммм, най-светлият нюанс, до който достигаме е моката. Неслучайно съм била влюбена в този човек, мъдър се оказа в последствие.

В такива моменти много ми се бяга. Не само буквално, ИЗБЯГВА МИ СЕ! Ирландияяяя, феиии, вземете ме, дайте ми от отварата на забравата.

И упойка ще свърши работа.

И самолетен билет.